ТЪЛКУВАНЕ НА КНИГАТА НА ПРОРОК ДАНАИЛ 12^-та гл. (част І)

„И в това време трябва да се изправи Михаил, великият принц, който стои (гледа) над синовете от вашите хора, и ще бъде време на беда, каквато не е била, откакто се е появила нация, до това време; и в това време вашите хора ще бъдат избавени – всеки един, който е намерен записан в книгата.“

От Дан.11:40-45 към Дан.12:1 има промяна във фокуса: - от „подлия (презрения) цар“ (алюзия за планетата Сатурн, даваща голямата си сила на „царя от Север“ - планетата Меркурий; ср. Откр.13:2_г) - към „великия принц Михаил“ (планетата Венера), небесният принц, който като „свят страж“ (виж Дан.4:13) гледа (бди; стои, като страж) за народа, живеещ в Земята Юдея.

„И в това време“ – изразът е вариация на „ha‛et hahi“ „в това време“ и се среща три пъти в този стих, а думата „‛еt“ „време“ се среща четири пъти. В най- общ смисъл изразът „в това време“ се отнася до „времето на края“ (виж Дан.11:40-45). „Времето на края“ е описано в Дан.11:40-45 като царуването на Антихриста за малко време (виж Откр.12:12) и неговия терор над Земята, до момента, когато анти-богът (антихристът) ще отиде „към своя край и никой няма да му помогне“ (виж Дан.11:45).

„Трябва да се изправи (издигне)“ - в този стих има игра на думи, основана на глагола „‛amad“ „да стоя“. Архангел Михаил (еврейско прозвище на планетата Венера), който непрекъснато заставал като небесен „свет страж“ (виж Дан.4:13,17) и закрилник над народа на Яхве [името „YHWH“ било древно прозвище на планетата Юпитер; вероятно името е обърнато (евреите четат от дясно на ляво) от индуското „sHiWaHY“ или Шива/Седмият, т.е. планетата Юпитер] и на пр. Данаил, в края на времето пак ще се изправи (издигне), заемайки своята съдебна длъжност и военна отговорност (ср. Ис.Нав.5:13; ср. Откр.10:1; 18:1). Този единствен акт обяснява защо „презрения цар“ (виж Дан.11:21) внезапно ще достигне до своя край (виж Дан.11:45): - Това ще се случи поради възхода на Михаил.

„Михаил, великият принц“ – в Дан.10:13 Михаил е наречен „един от главните князе“, докато в Дан.10:21 се казва „вашият принц“. Прилагателното „ваш“ е в множествено число – „вашите хора (люде)“ и се отнася до народа на пророк Данаил, т.е. за евреите. В този стих Михаил е наречен „ha ssar haggadol“ „великият (големият) принц“. Първоначалният доклад за победата на Вавилонския цар Навуходоносор ІІ (виж Дан.1:1,2) над град Ерусалим, едва тук – в Дан.12:1, бива балансиран с разказа за крайната победа на княз Михаил - „Ангелът на Яхве“ (виж Пс.34:7) - принцът на „възлюбения град“ Ерусалим; (ср. Откр.20:9). {Според „Мидраш“ (равински тълкувания на Тората) Ангелът на Господа (Яхве), който застанал като огнена стена м/у израилтяните и египтяните в нощта на Изхода от Египет (виж Изх.14:19,20), бил Михаил (виж „Aggadic Midrash“, Pirkei De-Rabbi Eliezer, Ch. 42, § 4).}

„Който стои (гледа) над синовете от вашите хора“ - или „който защитава синовете на твоя народ“. Думата „синове“ тук функционира като съществително родство, което не трябва да се превежда буквално.

„И ще бъде време на беда“ – на иврит същият израз „sa·rah“ „беда“ („бедствие“) е използван и в Ерем.30:7. В Библията времето на края е тясно свързано с концепцията за Божия Съд, по време на който Бог ще накаже непокаяния свят. Когато пророкувал за кризата в края на времето, Господ Исус Христос споменал следното: - „Защото тогава ще има голяма мъка (скръб), небивала от началото на света до сега и каквато не ще има.“ (виж Мат.24:21; ср. Марко 13:19).

„Каквато не е била, откакто се е появила (тази) нация, до това време“ - думата „goy“ „нация“ на иврит е в единствено число. Предстоящото събитие ще има исторически паралел с времето на язвите при Изхода на евреите от древен Египет. Подобен текст, с много сходна формулировка, на иврит се открива в Изх.9:24: - „Така имаше град и огън размесен с града, град много тежък, небивал в цялата земя на Египет, откакто той е станал нация.“ (виж Изх.9:18; ср. Втор.4:32; Йоил 2:2).

„И в това време вашите хора ще бъдат избавени“ – въпреки, че Михаил е великият принц, той не пречи на това верните да понесат страдания; по- скоро той ги издига (спасява) изсред (и въпреки) тях.

„Всеки един, който е намерен“ - фактът, че имената на верните са „намерени“ предполага предварителен запис. Божествения Съд в „края на времето“ е споменат и в Ерем.50:20: - „И в ония дни, и в онова време, казва Яхве, беззаконието на Израил ще се потърси, и не ще го има, И греховете на Юда, и няма да се намерят; защото ще простя на оцелелите, които оставям.“

„Записан в книгата“ - текстът от Дан.10:21 споменава „книгата на истината“, двете съдържат препратки към Дан.11^-та глава и по този начин образуват едно включване. Това е „Книгата на живота“ (виж Изх.32:32,33; Пс.69:28; ср. Откр.3:5; 17:8; 21:27), „Книгата на възпоменанието“ (виж Малах.3:16) и „Книгата на Яхве“ (виж Исая 34:16_а).

„И много от тези, които спят в праха на земята, ще събуди за живот вечен, а онези (други) за вечен срам (и) презрение.“

„И много“ - иврит съществителното „rabbim“ „много“ се използва три пъти в предходната глава (виж Дан.11:14,33,39). Същата дума е употребена и в Дан.9:27, където Месията сключва завет с „много“. Думата е всеобхватна и означава „всичко“ (ср. Втор.7:1; Исая 2:3; 52:14,15; 53:11,12).

„От тези, които спят в праха на земята, ще събуди“ - съществителните имена – „земя“ и „прах“, макар и в малко по- различна форма на иврит, се споменават заедно в историята за създаването на Адам (виж Бит.2:7), както и в историята за грехопадението (виж Бит.3:19). Събуждането на „онези, които живеят в праха“ идва от книгата на Исая: „Твоите умрели ще оживеят; Моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта, Защото росата Ти е като росата по тревите, и земята ще предаде мъртвите.“ (Исая 26:19). „Когато звездите на зората пееха заедно и всичките Божии синове възклицаваха от радост?“ (Йов 38:7) Точно както грехопадението било обрат на Сътворението, така и възкресението е нещо като ново творение, което обръща последствията от падението на човеците. [Не съществува единодушно съгласие сред съвременните учени, че възкресението на физически лица от мъртвите е в полезрението на текста в Дан.12:2. В друг смисъл, много по- вероятно е тук да става дума за функционирането отново (одушевяването и „оживяването от мъртвите“) на „градината“ от древни „дървета“ – пирамидите, създадени „от прах (пръст) из земята“ (виж Бит.2:7), сакрално наречени и „човеци“ (виж Бит.1:26,27), „които спят в праха на земята“, и в чийто ноздри влизал Дъхът/Духът от Яхве/Юпитер. Вероятно, едва когато мрежата от древни пирамиди по лицето на Земята, свързани с Гласовете на Яхве и на Михаил, започне отново правилно да функционира - едва тогава ще възкръснат и починалите хора? Отново в шумерските митове - „Голямата Планина“ (ср. Дан.2:35_в) - Небесният Човек, чийто Глас на Духа ходи сред и изпълва с живот Градината от древни дървета („човеците“/пирамидите) по Земята (ср. Бит.3:8_а) винаги е бог Enlil или Elil (шумерско име на планетата Юпитер). (например: - виж епоса „The exploits of Ninurta“, The Electronic Text Corpus of Sumerian Literature, Line 186)]

{Древно-Месопотамският подземен свят, най- често упоменат в шумерските митове като - „Kur“ (на акадски език като „Ersetu“) бил тъмна, мрачна пещера (алюзия за помещение в основата на голяма изкуствена планина/пирамида - „Е-kur“), която се намирала дълбоко под земята, където се считало, че жителите продължават, т.н. „сенчестата версия на живота на земята“. Според древните вярвания, единствената храна или напитка на духовете в тъмницата (ср. 1Петр.3:19) в преизподнята (т.е. на мъртвите) била сух прах (ср. Бит.3:14_г), поради което членовете на семейството на починалия, от време на време, на определени празници, изливали възлияния, за да може починалия да пие от тях. Владетелката на подземния свят била богинята Ereshkigal (нощната Луна?), която живеела в двореца Ganzir - „Окото на долния свят“ (алюзия за Гиза и по- специално за Голямата пирамида?), понякога използван като име за самия подземен свят. След Акадския период (~ 2334–2154 г.пр.Хр.) Nergal (планетата Марс) поел ролята на владетел на подземния свят. Умиращия бог Dumuzid (вавилонският Тамуз - планетата Сатурн/Сатана) прекарвал половината от годината в подземния свят, докато през другата половина неговото място заемала сестра му, писарката, богинята Gestinanna (дневната Луна?), която записвала имената на починалите. Единствената богиня в шумерските митове, която излязла или успяла да се издигне (измъкне) от тъмнината на подземния свят (от преизподнята) била Inana (или Inanna - шумерско име на планетата Венера). - „Много литературни текстове изобразяват подземния свят (преизподнята) на Месопотамия като безнадеждно мрачен, но археологическите свидетелства на погребални вещи (инвентар) предполагат, че може да е съществувал и алтернативен способ на мислене за отвъдното. Анализът на типовете предмети, открити в погребенията, показва, че е възможно много хора да са очаквали една по- малко сурова (жестока; ужасяваща) форма на съществуване след смъртта. Освен това иконографските препратки към богинята Inana/Ishtar в някои погребения повишават вероятността това божество да е било свързано със слизането на мъртвите хора в подземния свят (в преизподнята). Извънредното присъствие на нейните изображения и иконография в погребалния контекст не подразбира непременно вяра в това, че Inana/Ishtar лично ще подари на починалия щастлив задгробен живот, но може да е било намек за нейното собствено бягство [б.а. - т.е. за нейното „издигане“ (ср. Дан.12:1)] от неприятния подземен свят в литературния разказ. Статусът на Inana/Ishtar като гранична фигура и нарушител на (прекосяваща) границите също така може да е насърчил жителите на Месопотамия да я (нея – Inanna), асоциират с прехода между живота и смъртта.“ (за още виж ст. „Was Dust Their Food and Clay Their Bread? Grave Goods, the Mesopotamian Afterlife, and the Liminal Role of Inana/Ishtar“, Caitlin Barrett, In: Journal of Ancient Near Eastern Religions, Publishers: Brill and New York University Press & Institute for the Study of the Ancient World, Vol. 7, Issue 1, 2007, pp. 7-65) Древните шумери и акадци свързвали надеждата за своето собствено възкресение с издигането на планетата Венера от долния свят (излизането от орбитата й и нейното доближаване до Земята). Древните египтяни също възлагали надеждата си за възкресение на великата богиня Isis (староегипетско име на планетата Венера); евреите и християните също очакват възкресението си при гласа на Архангел Михаил (виж 1Сол.4:16; ср. Юда 1:9)}

„За живот вечен“ - оригиналът казва „ḥay·ye ‛olam“ „живот вечен“, израз, който се среща само тук, в еврейската Библия. В еврейския ум всяка абстрактна идея, включително и вечността, била трудна за разбиране. Поради тази причина първоначалното значение на съществителното „olam“ би било „много, много дълго време“ или „неопределено дълго време“.

„А онези (другите) за вечен срам“ - оригиналната иврит дума „ḥa·rapot“ „срам“ е дадена тук в множествено число, като „интензивна пълнота“, което означава усещането за голям срам (т.е. ще бъдат напълно посрамени); относно другите виж Откр.22:5_а). [Когато преди греха „човекът и жена му“, т.е. Голямата пирамида (ГП) в Гиза, Египет и Храма в град Ерусалим (ХЕ), Израел, слушали (били послушни на) Гласа на Яхве/Юпитер, те нямали нужда нито от някаква защита „дрехи“, нито имали (изпитвали) срам (виж Бит.2:25).]

„(И) презрение“ - докато предишното съществително „срам“ е често срещано в еврейската Библия, думата „dir "on“ „презрение“ е рядка и най- вероятно идва от книгата Исая: „И като излязат те ще видят труповете на човеците, които са престъпили против Мен. Защото техният червей няма да умре, нито ще угасне огънят им и те ще бъдат гнусни (презрени) на всяка твар.“ (Исая 66:24; ср. Исая 2:3; 26:9). Основната концепция тук е „отблъскване“. {Тук става дума и за пирамидите по земята [„човеците, които са престъпили против Мен (Яхве)“ (виж Исая 66:24_а)], свързани след грехопадението с гласа [и след Потопа пирамидите/човеците „употребяваха един език и един говор“ (виж Бит.11:1,6_а)] на планетата-дракон на Злото – Сатурн/Сатана; те ще отидат в много дълго - „за хиляда години“ (ср. Откр.20:2-7) в забвение (презрение); (виж Пс.44:7; ср. Ерем.51:47).}

„И онези, които са мъдри, ще сияят, подобно на яркостта на небесния свод, и много от тези, които се обръщат към правдата, като звездите, завинаги и всякога.“

„И онези, които са мъдри“ - коренът „skl“ „да бъда мъдър“ е един от ключовите термини в книгата Данаил 1^-ва, 9^-та и 11^-та глави, където той описва важно качество, дадено от Бог на верните (виж Дан.9:22).

„Ще сияят, подобно на яркостта на небесния свод“ - буквално текстът казва, че „мъдрите (разумните) ще сияят (ще светят ярко), като яркостта (блясъка) на небесния свод (твърд)“, като това е „ra·qi·a“ небесния „простор“ („твърд“) в книгата Битие (виж Бит.1:7). „И след това ме заведе при портата, която е изправена пред изток, и ето, славата на Елох (Бога) на Израил идеше от пътя от изток. И гласът Му беше като звука на много води и земята светеше с Неговата слава.“ (Езек.43:1,2) „И славата на Яхве дойде (влезе) в храма (в дома) през пътя на портата, която е с лице към изток. И ме вдигна Духа и ме занесе във вътрешното помещение; и ето, храмът бе пълен със славата на Яхве. И чух Той да говори на мен из храма; и докато човекът стоеше при мен, той ми каза: - Сине на човек, това е мястото на Моя престол, и мястото на стъпалата на нозете Ми…“ (Езек.43:4-7_б). В Библията понятието за светене на човеците (в друг смисъл – за светенето на пирамидите) е пряко обвързано с Божественото присъствие (духа или енергията от Юпитер/Яхве) вътре в тях (виж Изх.34:29; Лука 9:29-31; ср. Йоан 14:23). Според Матей 13:43 след Второто пришествие на Исус Христос - „праведните ще светят (блестят) като слънцето в царството на своя Отец“. Тук се вписват следните думи на мъдрия човек: „Пътят на праведните е като първия проблясък на зората, свети все по- ярко, до пълната светлина на деня.“ (Пр.4:18).

„И много от тези, които се обръщат към правдата“ - според Исая 53:11 страдащият „слуга ще оправдае много“, докато в Дан.11:33 се казва, че „мъдрите от хората ще инструктират много; и въпреки това, ще паднат с меч, и пламък, от плен, и грабеж“. Коренът е „sdq“ „да бъде праведен“ се намира на друго място в книгата, най- вече в Дан.9^-та гл., където той описва Яхве като праведен в контраст с грешните човеци. Тази дума се използва в Библията и като юридически термин. В този стих „ham·mas·ki·lim“ „тези, които са мъдри“ и „mas·di·qe  ha·rab·bim“ „много от тези, които се обръщат към правдата“, са споменати в паралелизъм и се отнасят към една и съща група човеци. В Дан.4:27 пр. Данаил призовал цар Навуходоносор ІІ да направи „това, което е правилно“. По този начин Дан.4:27 и Дан.12:3 са свързани помежду си, чрез използването на един и същ корен „sdq“ „да бъде правилно“. [Тук отново става дума за мрежата от древни съоръжения - пирамиди/човеци, по земята, които ще се обърнат към правдата, като (отново ще) слушат Гласа на Яхве/Юпитер (ср. Бит.3:8,10) и ще функционират според „това, което е правилно“, и което е било отначало (ср. Мат.19:8_в).]

Въпреки съвета на пр. Данаил цар Навуходоносор ІІ (тип на Антихриста) надменно свързал образа/пирамидата, която направил (виж Дан.3:1), не както е право (праведно – живот, изпълнен с Божественото присъствие) – обърната към (чуваща и слушаща) Гласа/Словото на Яхве/Юпитер, а свързал пирамидата с гласа на змията Сатана/Сатурн, като викащо (провикващо се със силен вик) към небесата велико, скаларно оръжие, предназначено за унищожение и смърт на хора – като „пламенна огнена пещ“ (виж Дан.3:6) и като мрачен ров (ср. 2Петр.2:4) на планети („ангели“), разкъсващи като зверове/лъвове (виж Дан.6:16_а) и, подобно на своята пирамида – от човек се превърнал в звяр (виж Дан.4:29-33; ср. Йов 37:7,8; Откр.13:18). {В началото на шумерския епос „Гилгамеш, Енкиду и подземния свят“ (~ 2100 г.пр.Хр.) е записано: - „В онези дни, в онези далечни дни, в онези нощи, в онези отдалечени нощи, в онези години, в онези далечни години; в дните, които преди са били, когато необходимите неща (вещи; прибори) били въведени в явно съществуване, в отминалите дни, когато за необходимите неща за пръв път се били правилно погрижили [когато нужните неща за първи път били правилно обгрижени (отговорно използвани)], когато хлябът бил вкусен (опитан) за първи път в светилищата (храмовете) на Земята, когато пещите на Земята били приведени в действие, когато небесата били отделени от земята, когато земята била разграничена от небесата, когато славата на човеците била установена, когато An (Ан) взел небесата за себе си, когато Enlil (Енлил) взел земята за себе си, когато подземният свят бил даден на Erec-kigala (Ерешкигал) като подарък...“ (виж „Gilgamesh, Enkidu and the nether world“, Version A, from Nibru, Urim, and elsewhere, ETCSL, Lines 1-16) Епосът разкрива, че по целия свят в далечното минало е имало мрежа от действащи пирамиди и храмове, снабдени с необходимите специални, неземни кристали/таблети („вещи“; „прибори“), чрез които „хлябът“ от небесата – животворните космически енергии били усвоявани („вкусвани“) от Земята, когато „пещите“ – пирамидите, свалящи огън от небето на Земята, били приведени в действие и Божествената Слава слизала в/у „човеците“ (специално изградените пирамиди); тогава Ан/Слънцето владеело в небесата, Енлил/Юпитер взел Земята за своя спътница („невеста“), а на Луната била дадена власт над долния свят.}

„Като звездите, завинаги и всякога“ - думата „hakkokabim“ „звездите“ пасва добре на месопотамския произход на текста, защото хората, които живеели там, били известни със своя поглед към звездите (виж Бит.15:5; Числа 24:17). Текстът не казва, че мъдрите стават звезди, а че сияят (блестят) като звездите. [Явно, когато функционират правилно пирамидите смесват вибрации (енергии) и излъчват светлина от звездата Юпитер (виж Числа 24:17; ср. Откр.22:16), от едната страна, и от звездата Слънце – „Стария по дни“ (виж Дан.7:13), от другата (виж Бит.1:3; ср. Откр.22:1-5) и това е добро (виж Бит.1:4_а).]

„Но Вие, Данаиле, затворете думите и запечатайте книгата до времето на края, когато много ще тичат до там и обратно, и ще се увеличи знанието.“

„Но Вие, Данаиле“ - обикновено във втората половина на книгата първо лице единствено число на местоимението се използва заедно с името на Данаил, за да се потвърди истинността на виденията (виж Дан.7:15, 28; 8: 1, 15, 27 и т.н.). В този случай употребата на местоимението от второ лице служи за същата цел.

„Затворете думите и запечатайте книгата“ - двата императива се използват паралелно, но се отнасят не към две различни действия, а към една единствена команда „затвори, т.е. запечатай“. [Такъв акт на запечатване на „рова на лъвовете“, т.е. във вътрешността на образа/пирамида, която цар Навуходоносор ІІ съградил (виж Дан.3:1), в който бил хвърлен пр. Данаил, е споменат и в Дан.6^-та гл. (виж Дан.6:17).] Докато цилиндричните пломби били използвани в Месопотамия, а печати с формата на скарабеи в Египет, запечатване с пломби-печати били използвани най- вече в Сирия и Палестина. Временното запечатване на книгата е необходимо за запазване и автентичност, тъй като времето на края е на далечно разстояние (2300 години след 22.12.165 г.пр.Хр.) в бъдещето (виж Исая 8:16; Ерем.32:11,14; Дан.8:26; 9:24; ср. Откр.10:2_а). Изпълнението на пророчествата от тази пророческа книга във времето на края ще потвърди нейната достоверност и надеждност. (За обратната заповед - виж Откр.22:10.)

„До времето на края“ - някои еврейски коментатори приемат този израз като – „до месианската ера“. В контекста на пророческото повествование в Книгата на пр. Данаил това е период от време, който ще настъпи след изтичането на 2300 години (виж Дан.8:13,14; 12:7-9).

„Когато много ще тичат (ще търсят) до там и обратно (тук и там)“ - вербалният корен на иврит „so·te·tu“ „да отида тук и там“ се разбира по различни начини, включително и като интензивен акт на търсене. Смисълът, който е най- близък до Дан.12:4, сякаш се намира в един пасаж от Книгата на пр. Амос, където се описва акт на скитане в търсене на Словото на Яхве (виж Амос 8:12). Така, в този контекст, глаголът описва интензивното търсене, чрез написаното в Книгата на пр. Данаил, в опит да се схване пълния смисъл на божественото послание (откровение). С очите си и с ушите си много хора ще отидат тук-там из текстовете на Книгата на пр. Данаил, за да разберат божествено разкритите думи на пророчеството. Времето на края ще се характеризира с интензивно търсене на пророчества в тази и в другите пророчески книги. Тези, които ще изучават думите на това откровение, са описани като „много“, термин, който по- рано се е виждал, че се отнася до Божия народ, който идва не само от еврейската нация, но и от езичниците. [В друг смисъл, във времето на края, пирамидите „човеците“, с техните Sound-Eye (уста-уши-очи - някакви неземни, скъпоценни камъни/кристали в тях), ще търсят Гласа на Яхве/Юпитер, но няма да го намерят, защото Той (Юпитер) ще бъде временно смълчан (ср. Исая 53:7) и прободен (ср. Пс.22:16) от свой „близък приятел“ (алюзия за планетата Сатурн/Сатана) – този подъл човек, предател-злодей, който (някога, фигуративно) ял Хляба на Живота (виж Бит.3:1-5) от ръката на Яхве (виж Пс.41:9; Исая 59:1,2; ср. Йоан 13:18,26,27).]

„И ще се увеличи знанието“ - оригиналният иврит текст казва „wе·tir·beh  had·da’at“ „ще се увеличи знанието“. Съществителното „da’at“ „знание“, за което тук става въпрос, е едно конкретно знание - това за Божието пророческо откровение. Коренът „td“ „да знам“ се използва в книгата (виж Дан.9:25_а) в комбинация с корен „skl“ „да бъдем мъдри“. Увеличение на знанието в един всеобщ смисъл може да се подразбира в това твърдение, но това би било схващане на текста само на едно второстепенно ниво, тъй като основният вид знание е пророческо, свързано на първо място с откритията, дадени някога на пр. Данаил.

{Конкретно – знанието за това как слушат Словото Господно (на Яхве/Юпитер) двамата: – „човекът (ГП) и жена му (ХЕ)“ (виж Бит.2:25) – Голямата пирамида (ГП) в Гиза, Египет – „мъжът“ (виж Бит.1:27) в съответстваща хармония (или в гняв) с Храма в град Ерусалим (ХЕ), Израел – „жената“, това знание, във времето на края, ще се увеличи (ср. Исая 34:16). Дан.12:1-4 се прилага към изгряването (повдигането) на „великият принц (княз) Михаил“ (алюзия за хелиакалния изгрев на планетата Венера, в деня на зимното слънцестоене, на всяка първа година от нейните 8 годишни цикли, когато лъчите й прониквали в и освещавали, Светая Светих на ХЕ) (виж Дан.12:1) и следва събитията, описани в Дан.7^-ма, 8^-ма и 11^-та глави. Праведните ще бъдат избавени от „огнената пещ“ на Смъртта – гибелно излъчване от Дракона Сатурн, даващ „огъня от небето“ на богохулното говорещия „малък рог“ (Голямата пирамида в Гиза, Египет – „железарската пещ“ (виж Ерем.11:4); чутовна по мощ енергия, която от Египетската земя ще премине през земите на Едом, Моав и (през източната част от земята на) Амон по пътя си към Славния Свят хълм – за да нахлуе като потоп в Храма на Сион, в град Ерусалим, Израел) [ср. Дан.3^-та гл. – избавени били Анания/символ на Слънцето, Мисаил/символизиращ Венера и Азария/символ на Луната (ср. Откр.12:1), а в Дан.6^-та гл. – избавен бил и Данаил, който бил възприеман от персийските князе, и сатрапи, като символ на Съдията Юпитер]. Това издигане на великия принц (княз) Михаил от изток, ще предшества най- грандиозния момент в края на историята, когато „камък се е отсякъл от планината, не с ръце“ – т.е., когато свръхестественият камък (алюзия за Гласа на Камъка Господ-Бог Яхве/Юпитер) ще удари образа (алюзия за ГП) (виж Дан.2:34,35,44,45; ср. Откр.13:14,15). „И ще удари Яхве Египет, и като го удари ще изцели; и те (човеците) ще се върнат към Яхве. И Той ще бъде умоляван от тях, и ще ги изцели.“ (Исая 19:22; виж Исая 19^-та гл.). По този начин огромните неприятности в „края на времето“ ще обърнат последното „горко“ или „утеснението на Яков“ (виж Ерем.30:7), по времето на което („горко“) светиите ще бъдат предадени на смърт (виж Откр.13:15). Най- накрая ще има голям и славен обрат в историята (ср. Естир 7:9,10), когато коварните търговци (виж Исая 24:16-22) (Сатурн и ангелите му – Марс и Меркурий) ще бъдат свалени (може би, на нови, по- вътрешни, спрямо орбитата на планетата Земя около Слънцето, орбити или напълно отстранени от бинарната Слънчево-Юпитерова планетарна с-ма?), и никой от тях не ще получи никога повече (или за много дълго време - виж Откр.20:7-10) власт - нито на Небето, нито на Земята (виж Малах.4:1; ср. Наум 1:9; Исая 54:17).}