Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03.2021 12:55 - шар (или сар),e една нибируанска година,
Автор: notfun Категория: Музика   
Прочетен: 1193 Коментари: 5 Гласове:
5

Последна промяна: 24.03.2021 14:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

и НЕ e, една "изконна"  старо ( прото)бълг дума..Танчеей,баби баВна..)

„Войните на боговете и хората“ (с. 88)   З Съчин
предава случилото се според хетския текст „Царството на Небесата“:

Девет отброени периода беше цар на небето Алалуш [Алалу].

На деветия период Ануш [Ану] поведе битка срещу Алалуш.

Алалуш бе победен, избяга той от Ануш,

спусна се на тъмната Земя, на тъмната Земя отиде.

Седна на престола Ануш.“

Деветте „отброени периода“ са шар (или сар), една нибируанска година, която според Сичин продължавала 3600 земни години. По време на царстването на Алалу атмосферата на Нибиру – за която се смята, че е била защитавана и поддържана от частици, изхвърляни от вулкани – започнала да се свива с опасни темпове. (Трябва да отбележим, че това звучи напълно логично, тъй като пепелта и частиците, изхвърляни при вулканично изригване, се издигат в горните слоеве на атмосферата, където отразяват ултравиолетовите лъчи и понижават температурата на земната повърхност.)

Решението на Алалу било да използва ядрени взривове, за да стимулира изригването на вулканите, но ефектът върху атмосферата на Нибиру бил краткотраен. Специалистите предложили и друг вариант, който се оказал неосъществим: нибируанските учени знаели, че могат да разпръснат златни частици в горните слоеве на атмосферата и да създадат защитен воал около планетата, който да задържи атмосферата. На Нибиру обаче нямало достатъчно злато.

Самите ние неотдавна разпръснахме алуминиеви йони в атмосферата в опит да затворим дупките в озоновия слой и да защитим планетата от смъртоносните слънчеви ветрове и радиация. Използвахме същата логика: металните частици не само ще запълнят дупките, но и ще отразят обратно слънчевите лъчи и така ще намалят парниковия ефект върху Земята.

ДРЕВНАТА НИБИРУАНСКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Ако искаме да разберем що за хора са били анунаките – например дали са притежавали човешки качества или психиката им е била напълно чуждоземна, – единственият начин да хвърлим повече светлина върху проблема е, като проучим живота и цивилизацията на родната им планета Нибиру. Каква е била обществената им организация?
Какви са били научните и религиозните им вярвания? Какъв е бил психологическият
им профил?

От древните таблички – и най-вече от хетската книга, озаглавена „Царството на Небесата“ – познаваме единствено епохата, предшестваща първото пътуване на анунаките до Земята, а случилото се след това ни помага да разберем, че борбата за власт и контрол е била неизменна и вездесъща част от живота на Нибиру.
За властта са се борили две династии – на Алалу и на Ану. Първият владетел, за когото имаме сведения, е бащата на Ану, когото Алалу предизвикал на дуел, обичаен начин за отправяне на предизвикателство към царя, като на трона сядал победителят.
Този дуел се провеждал по характерния за Нибиру начин – борба, при която състезателите били голи, невъоръжени и можели да си нанасят удари под кръста, както при гръцките борби в древността. Любопитно е да се отбележи, че подобен обичай за сваляне на краля посредством ритуална борба съществувал и у франките, обитавали земите на днешна Франция, докато през V в. техният крал Кловис не приел християнството и не положил основите на династията на Меровингите.
От този момент насетне френските крале били благославяни от папата, помазвани и увенчавани с короната по милостта на църквата.

Алалу спечелил дуела, но – вероятно за да умилостиви победения клан – взел Ану,
най-младия син на бившия цар, за свой виночерпец. Когато пораснал, Ану на свой ред предизвикал Алалу на дуел и спечелил короната. Впоследствие взел Кумарби, невръстния внук на Алалу, за свой виночерпец.

Особено интересен за нас е въпросът дали анунаките са били човешки вид, роден на друга планета или свят, и каква част от тяхната ДНК сме получили по време на последното генетично усъвършенстване на Зиусудра/Ной. Тъй като искам да бъда пределно ясна, ще направя разграничение между видовете (човешки или не, за които можем да съдим по биологични и психологически податки) и произход или месторождение (човешки същества, родени на Нибиру или на Земята). Както ще видим, разполагаме със солидна основа (историческите данни, съдържащи се в глинените таблички от Месопотамия), върху която да стъпим и да стигнем до извода, че анунаките са били човешка раса, която притежавала всичко онова, което наричаме „човешки слабости“, с изключение на краткия живот. Нещо повече, на външен вид много наподобявали хората, но имали ясно разграничими (макар и неуточнени) разлики.

Притежавали човешки тела и силна сексуалност, макар да изглеждали като „гиганти“ в сравнение със земните хора. Изпитвали човешки чувства и емоции (които трудно контролирали), поддържали семейни връзки от човешки тип (съпруги, наложници, извънбрачни любовници), имали благородническа каста и властови структури, изпълнявали специфични функции и живеели в градове. Били крайни индивидуалисти и се борели за власт, любов, богатства и последователи, като това важи с особена сила за властващата „царска“ фамилия.

Що се отнася до тяхната цивилизация, тя несъмнено била високотехнологична, тъй като овладели междупланетните полети далеч преди да потеглят някъде отвъд астероидния пояс и да кацнат на Земята. Те създали космическа станция на Марс (Лахму), а вероятно и на Луната, изградили и орбитална станция, проучили всички планети на нашата Слънчева система. Впоследствие Енки ще положи основите на астрономията на Земята – от разделението на небесната сфера на 360й до групирането на съзвездията в еклиптиката, все категории и понятия, които използваме и до днес. Анунаките се отличавали с високоразвита оръжейна индустрия, атомна мощ, високотехнологични нанокомпютри, почти мигновена междупланетна комуникация, много бързи летателни апарати – както за пътувания между планетите, така и за пътувания от един континент на друг.
 

След като бил победен, Алалу избягал на Земята със своя космически кораб и пилот, който също бил инженер. Тъй като идвал от място, намиращо се далеч отвъд Нептун,
в един момент той трябвало да си пробие път през астероидния пояс (наричан в табличките Кованата гривна) и Алалу направил това с помощта на ядрени взривове. Затова знаем, че когато кацнал на Земята, той носел ядрено гориво и ядрени заряди.
На нашата планета бързо открил злато в непосредствена близост до мястото, на което кацнал – в блатистите райони по бреговете на Персийския залив. Той незабавно се свързал с Ану, опитвайки се да изтъргува тази информация срещу безопасно завръщане на Нибиру. Тогава Ану изпратил на Земята Енки, главния учен на Нибиру, за да провери твърденията на Алалу за златни находища.
 

След като Енки установил лагера си на Земята на мястото, където кацнал (след време тук щял да изникне първият град – Ериду), борбата между двете царски династии се пренесла на нашата планета. Също както Алалу бил сторил по-рано, Ану приел в знак на мир да назначи Кумарби, младия внук на Алалу, за свой виночерпец и така приел възможността след време самият той да бъде предизвикан на двубой. Когато три орбити (или шар) на Нибиру по-късно той посетил Земята и златодобивния град Ериду, създаден от Енки, Ану не посмял да остави на Нибиру нито законния си наследник Енлил, нито внука на Алалу от страх да не заграбят властта в негово отсъствие.
Не посмял обаче и да вземе Кумарби на Земята, затова го оставил на орбиталната космическа станция, командвана от игиги (Иги.Ги: Които виждат – т.е. наблюдават – и кръжат). И наистина, по-късно избухнала ожесточена война между Кумарби (подкрепен от игигите) и Енлиловия род.

Трябва да обърнем специално внимание и на странния факт, че Ану изпратил своите двама съперничещи си наследници на Земята – първородния от наложница (Енки) и родения по-късно от неговата съпруга и полусестра (Енлил, законния наследник), – след което направил всичко възможно да не се върнат на Нибиру. Това може да се тълкува и като коварна и зловеща стратегия да запази трона си. При това положение двамата наследници щели да враждуват помежду си кой да господства на Земята, след което борбата щяла да бъде продължена от техните синове и дъщери. Колонизацията на Земята започнала от две различни места – Шумер и Африка – и била съпроводена от непрестанни сблъсъци между двата враждуващи клана. Енлил, който бил главнокомандващ, построим собствен дом-храм и град – Нипур, в земите, където впоследствие щял да се появи Шумер, докато Енки, „господар на Земята“ и главен учен, властвал над Африка (Абзу) – както над Югоизточна Африка, където се намирали златните мини, така и над Египет. Борбата между двата клана щяла да прерасне в нескончаем конфликт и да доведе до двете Пирамидни войни.

Енки открил кораба на Алалу и кацнал до него на брега на Залива. Той самият използвал друг вид енергия, извличана от водата (водород), както за корабно гориво, така и за да премине пред астероидния пояс, но впоследствие научил, че Алалу е използвал ядрена енергия. Предвидливо разположил лагера си в близост до Алалу, открил златото във водата и тръгнал да проучи Земята с помощта на собствения си пилот. Не след дълго в мрака на нощта той взима „седемте страховити оръжия“ (ядрените ракети) от кораба на Алалу с помощта на своя пилот. Табличките описват как след това двамата отишли на далечно място и скрили ядрените оръжия, за да не бъдат използвани отново, макар хрониките да не споменават причините за това решение.
Не бива да забравяме, че Енки е водещ учен в областта на физиката, астрономията, математиката и инженерните науки, докато и баща му Ану, и сваленият цар Алалу са били пълни невежи в това отношение (вж. Креймър и Мейър, „Митове за Енки“).
 

Да се върнем обаче на нибируанската цивилизация. В плочките (поне в тези, които сме открили до момента) се съдържа малко информация за появата и възхода на тяхната цивилизация и за организацията на обществото. Ясно е например, че ядрените технологии не са развити единствено с цел стимулиране на вулканичната дейност. Названията на различните оръжия от рода на „Страховито оръжие“, „Оръжието на ужаса“ и пр. ни подсказват, че нибируанците са натрупали горчив опит в това отношение. Това се е случило много по-рано. Толкова по-рано, че, изглежда, са забравили какво влияние оказва радиоактивният облак. По-младото поколение със сигурност не е знаело какви могат да бъдат последиците, но лично Ану дава съгласие да се унищожат космодрума в Синай и пет града в равнината, като в същото време наивно нарежда населението да бъде пощадено. Когато най-високопоставените сред анунаките взимат участие в Съвета на боговете, за да обсъдят и решат дали да използват ядрени бойни заряди, никой – дори Нинурта, главнокомандващият силите на Енлил и негов син, роден от Нинмах – не повдига въпроса за посоката на ветровете и конкретните климатични условия в момента на атаката. Нещо повече, ако са искали да унищожат единствено космодрума и разположените на него кораби (използвани за междупланетни полети от Нибиру до Земята и обратно), защо Съветът на боговете е позволил да бъдат използвани всичките седем ядрени бомби или ракети, когато само една е била достатъчна? Енки възразил на това решение, но допуснал грешка като предположил,
че останалите няма да открият местонахождението на зарядите.

И така, какво можем да заключиm по отношение на нибируанската цивилизация на нейната родна планета?

От гледна точка на научните им постижения, те несъмнено са изключително високоразвито технологично общество:

разполагали са с атомна енергия поне половин милион години преди нас;

комуникациите им са покривали огромни разстояния и са достигали дори до Нибиру като най-отдалечена точка;

осъществявали са междупланетни полети до периферията на Слънчевата система, които са продължавали дни, месеци и години, но не и десетилетия, а това означава, че вероятно са извършвали скокове през червееви дупки;

разположили са орбитална и космическа станция на Марс, управлявани от екипаж от 300 анунаки, наречени игиги („които виждат и кръжат“);

сканирали са и са засичали вражеската дейност на големи разстояние (с помощта на радарно или сателитно наблюдение);
 

използвали са малки „лични“ самолети (или други летателни апарати)
за обичайните си всекидневни дела на Земята и разбира се,

разполагали се с космодруми, центрове за контрол на полетите и пр.

От гледна точка на общественото им устройство, можем да отбележим:

много силна и устойчива йерархична власт: синовете никога не се бунтуват открито срещу което и да било решение на бащата цар, а наследственото право върху престола може да бъде отнето само посредством пряко предизвикателство и дуел;

 


Енки дори бил извършил толкова революционни открития, свързани с водата и водорода, че на Нибиру получил прозвището Еа, или Господар на водата. Изглежда, че на Нибиру се отнасяли критично към ядрените заряди и решението да бъдат използвани за стимулиране на вулканичната дейност – дори като последна възможност – предизвикало недоволство у мнозина, особено у клана на Ану. Възможно е обаче Енки да е действал с цел да осигури политическа изгода за своя баща, като отслаби позициите на Алалу, лишавайки го от тези мощни оръжия. Тъжна подробност е обстоятелството, че Енки се е нуждаел от помощта на своя пилот, за да вземе и да скрие ядрените заряди, а впоследствие въпросният пилот разкрил съществуването и местоположението им. Така те били използвани, за да изпепелят част от днешна Палестина и Израел, събитие, описано в Библията (Книгата) като унищожаването на Содом и Гомор.

следва...

ЧОВЕШКИ, ТВЪРДЕ ЧОВЕШКИ БОГОВЕ – СВЕТЛАТА СТРАНА

Дотук нарисувахме портрета на една войнолюбива цивилизация, вманиачена на тема власт и контрол, изобилстваща от смъртоносни съперничества между кръвни братя, и с наука, фокусирана предимно върху разработването на оръжия и технологии за контрол..., но какво можем да кажем за положителните черти в психологическия профил на боговете анунаки?




Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. notfun - ооо.. колко съм само..бързаа..като татко ми Хермес )
24.03.2021 13:57

докато баВното танчей ,копирала...поредният поръчков Доклад за Хората на бога.
с м буква )

аз съм, и сложила Отговора...още вчераа...
кажете, сега, че нямам Третото Око @ на Хорус,Брат ми.

аз съм Изида, приготви се да умреш..
другото, ще мине някак...

12.10.2017 15:00 - говори Изида,предлагам ви Смъртта
на Ego-то..
заради тъ..Делка го допълвам..
цитирай
2. notfun - https://ladylady.blog.bg/muzika/2017/10/12/govori-izida-predlagam-vi-smyrtta-na-ego-to-zaradi-typodelka.1571983?reply=5048114
24.03.2021 14:00


струва си Времето..
но, вие, сигурно, сте го чели, някъде, из Моите Декамерони...

аман, от тезз запетайкиии )))
цитирай
3. notfun - ..омръзна ми и на мен, да натяквам за теззз Ануннаки..но няма как..
24.03.2021 14:02
оттам / ГОРЕ/ започва ВСИЧКО...
а каквото е ГОРЕ, това и ДОЛУ/на Земята, Хермес,Тот..

Из "Звездният човек " на Джон Бейнс

„Говори ви Изида, Господарка на природните тайни.

Ти, новодошлият, който се стремиш да преминеш вратите на посвещението, и ти непосветеният, който ще четеш това послание от чисто любопитство, успокой духа, освободи ума, овладей чувствата си.Отдалечи се от светския глъч и потърси убежище в собствения си Аз, за да прескочиш прага, който води безопасно към дома на боговете. Захвърли предразсъдъците, отърси се от егоизма, отдалечи се за момент от себелюбието и прибързаните решения и преценявай със спокойни очи.

Не се страхувай от нищо, освен от себе си, не се съмнявай в нищо, освен в повърхностните си преценки, не отричай нищо без размисъл. Откъсни се от тълпата, която замъглява мисълта ти.Бъди това, което си и мисли сам.Не ограничавай себе си.

Ти, търсачо на чудеса, ти, желаещият посвещението, не гледай в далечината. Събери силата, която е в теб. Забрави за Индия и Тибет. Не призовавай Бог, Алах и Исус. Онова, което търсиш е точно там, където си.Да, спри да гледаш навън и насочи поглед дълбоко в себе си. Настрой усещанията си, изостри сетивата си и там, в центъра на твоето същество, си ти-твоят Аз, твоята истинска същност, истината зад илюзията, безсмъртната енергия, вдъхваща живот на прахта, която си ти. Погледни с вярност и преклонение, защото идва светлина и тази светлина, която те заслепява е Бог. Чуй какво ти повелява тя:”Аз съм пътят, Аз съм животът!”.
цитирай
4. milady - ..живеем в ИнфоПандемия, дааа..бабоМилейде!!
24.03.2021 15:35

и, това,ще ни погуби...
а, не измисл. кОвид19, и още ,по измислената. спешно "ваксина"
която не носи Никакъв ИЗКУСТВ ИНТЕЛЕКТ за жалост, а е ПЛАЦЕБО
за да ни пробват..за последно.. Акъло и Страхът...

Защото.."инфото", и особено - твоите безбройни перверзни и грозни картинки...
НЕ КАЗВАТ, и НЕ показват Истината...
...и все повече, затъваме в това..Блато..Увии!!
цитирай
5. notfun - ...баВна танче, Благодааря, че не затри Добродан,заради мен)
24.03.2021 17:44

Многоо обичам, когато Някой, съумее, да се изкаже в Три / 3/реда ))

многооо писане,малко Истина, и многооо печал,
така се работи на медийният книжен пазар,така се трупат пачки..
нищо ново под Слънцето, Зрелища и пари..
точноо така се "улавят" масите - като забъркаш Наука + фантастика...и, им 'вземеш акъло))

"Ще дойде Време, и всичко тайно,ще стане явно..Библията, е Програма..
Ние , живеем в това Време/ затова говори и последн Глава Откровение
наречена Апокалипсис, 12 и 13/Еванг.от Йоана
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: notfun
Категория: Тя и той
Прочетен: 1935378
Постинги: 1437
Коментари: 8951
Гласове: 1597
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930