Постинг
13.06.2021 10:21 -
Черна песен
Димчо Дебелянов
Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.
Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря - край мене
всеки вопъл и ропот замре.
За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с лъчите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.
На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян
и плачът ми за пристан умира,
низ велика пустиня развян.
Излиза за пръв път в сп. „Съвременник“,
г. II, кн. 6 от 15.V.1910 г.
„Черна песен“ на Димчо Дебелянов- пробле...
Снегът се разплака, изведнъж се стопи
Дали да вярвам, че промени се случват
Снегът се разплака, изведнъж се стопи
Дали да вярвам, че промени се случват
Самосглобяваща се нанотехнология във «ва...
Честито Рождество Христово! Весела Колед...
Животът не е създаден, за да е лесен
Честито Рождество Христово! Весела Колед...
Животът не е създаден, за да е лесен
Следващ постинг
Предишен постинг