Боли ме, когато
изкочат в мислите ми куп тревоги. 
Дъхът ми спира,
започват да пълзят по мен членестоноги.  

Търся любов,
такава чиста, истинска, зареждаща ме сила.
Отбягвам я обаче,
от яд, мълча, отблъсквам на майка ми ръката мила.  

Какво преследвам?
Лично удовлетворение! 
Изминал спомен, 
изпълва ме с въодушевление.
Но... 
И..
.. 
Страх. 
И то по много!
Парализира ми краката,
засяга и душата. 
И започва да боли, отново.  

Искам да си щастлива,
да се обичате с баща ми.
А моето щастие, различно,
ще подредя в ума ми.

И.. 
Когато всичко е готово. 
След многото житейски спънки,
и след филмите научно-популярни, 
ще намеря сили
болката да спра,
и поне за кратко
напред и аз да повървя.