Постинг
26.08.2021 14:48 -
АГРАРНИК + Калашник...
ВОТ, еТо бьил..Вова...
/ Видео 1
Аграрник и Калашник..
/ Видео 3
Видео 4
РФ готовит почву для захвата Казахстана и Кыргызстана
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
notfun -
....тоз Аграрник..не е бай Дончо,тЪквоев...с най, най тъпите прости, на Света)
26.08.2021 15:00
26.08.2021 15:00
и, на кого, се сърдиш? на кого "плачеш"
на рамото"...бее мъШки!! на една..никаквицаа..
имал..си Хумор..къде го, как, не разбрах и аз..
щото, и аз имам Чурка...комай, разбра)
държиш се като.Търнокооп хистеричен, виж си.."инсталациите", кича..
пИсанките, и дРъндоренето по 20ч, онлайн..
виж се, докъде си я докарал..
цитирайна рамото"...бее мъШки!! на една..никаквицаа..
имал..си Хумор..къде го, как, не разбрах и аз..
щото, и аз имам Чурка...комай, разбра)
държиш се като.Търнокооп хистеричен, виж си.."инсталациите", кича..
пИсанките, и дРъндоренето по 20ч, онлайн..
виж се, докъде си я докарал..
1.Смисъл, генезис..
2 Парадигма, или Философия..
2 близки и далечни Цели..
4.Средства...
5. Действащи Субекти и Фигуранти
в общи Линии, това е РАМКАта...
КОЯТО, не е Ограничена..нито, по Граници,
по Националност, според Наука, Религия, Идеология
и всякакви други Ограничителни идейни Маркери..
....Как, ще разберете, КАКВО става!
НИКОЙ, не знае..ВСИЧКО, се сменя за 24часа!!
нито, "Путя",ни , брат Му Лукашеску, ни "Харизматичният", Дядя Бай Дън..имат на Идея
Следващият Ход...с Пешката )
РЕД в Хаоса, нали , чували сте...
за Хегел и неговата Диалектика..
/ тишкоо, изучава се в Средните У ща, задължително!
цитирай2 Парадигма, или Философия..
2 близки и далечни Цели..
4.Средства...
5. Действащи Субекти и Фигуранти
в общи Линии, това е РАМКАта...
КОЯТО, не е Ограничена..нито, по Граници,
по Националност, според Наука, Религия, Идеология
и всякакви други Ограничителни идейни Маркери..
....Как, ще разберете, КАКВО става!
НИКОЙ, не знае..ВСИЧКО, се сменя за 24часа!!
нито, "Путя",ни , брат Му Лукашеску, ни "Харизматичният", Дядя Бай Дън..имат на Идея
Следващият Ход...с Пешката )
РЕД в Хаоса, нали , чували сте...
за Хегел и неговата Диалектика..
/ тишкоо, изучава се в Средните У ща, задължително!
тоо, как, ще разберете, изобщо.."нещо" по Темата...
невъзможноо ее..)
затова, е наречена и ОКУЛТНА наука/ а, не Езотерика, за бабки
и Квантова Физика,за...Домакини )
малкоо..смях,
я да видим, сега...кой, какво е прочел и разбрал..
без Булята)) те е тежък..случай, Фантомен АЗ )
заета е , да пише."наУчни" рецепти..в Блокето..))
Спасение, дебне...отСякъде..и за секи случай
..ха ха ха...
такъв е, и Кастанеда,който, решаваа, да предаде Учението по Дух..
който, е Учител, на тази "Окултна ( Тайна ) Вековна Философия..
....НЕЩАТА са прости..и все пак, къмто 85 - 90%, нямат и Хал на Хабер..
НЕ ИСКАТ, да учат...защото, е Трудноо, самотно. и бавноо..
а не като ТВ и блокету )))
Пътуване към Икстлан..Учението на Дон Хуан...
слушайте Радио Театър/ на русский..
и да пием..Кафее, приятели!
цитирайслушайте Радио Театър/ на русский..
и да пием..Кафее, приятели!
Чети внимателно: Василий Татищев твори история......
Татищев разтълкувал думата "градница" според лексикона на своето време и преписал тази фраза по следния начин: «Два городничих (кметове, б. м.) собрав людей вышли из града...». Описани са подвизите на двамата кметове (добре, че не ги е направил на "стражари" например!) и завършекът е: "Половците се върнали по домовете си с по-малко руски пленници, отколкото загубили от своите хора".
Ипатиевският летопис (превод): „Останалите половци тръгнали от другата страна на Днепър към Путивл. Това бил Кзак с големи сили. Разорили областта, изгорили селата путивълски и външната ограда на Путивл и се върнали у тях си“.
Татищев разгръща и това скромно съобщение от хрониката в грандиозно платно, където „Гзя, князът половски, не взел Путивл и загубил „много хора и най-паче знатни“ и затова отстъпил. Пратил в Посемие 5000 и „едва 100 от тях се върнали назад, защото 2000 убити имало, а към 500 знатни и подли били пленени, синът и зетът на княза Гза убити били. Така за двамата половци (Кончак и Кзак) загубата била еднаква и не сварвали един на друг да се нахвалят кой е загубил повече“.
На други места също се получава конфузна ситуация с баснословните татищевски числа. Тук са убити 2000 половци, 500 са пленени, 100 се върнали, а останалите 1400 къде са? Изчезнали безследно.
Летописите не казват нищо относно сумата на откупа. Татищев предлага собствен „ценоразпис“: само за княза Игор половците поискали ни повече, ни по-малко 2000 гривни или около 4 центнера чисто сребро. (Това са 200 кг сребро, бел. моя....?!?)..... За всичките четирима князе искали 5000 гривни, или половин тон сребро. Това е половината от годишния доход на цялата Русь, или годишния доход на шестте големи княжества. Не мисля, че тези гигантски числа, ако са съществували, биха могли да останат неотразени от летописците. Поне в някакъв източник щеше да ги има.
Татищев си пада по кръглите числа. Особено харесва числото 5000. Според него при Каяла са пленени толкова руски войници. Толкова са загубите само на Кзак край Посемие. Ако към това прибавим загубите му при Путивл и ги съберем с броя на половците на Кончак, загинали при обсадата на Переяславл и при съкрушителната акция на Римовските „кметове“, то балансът явно ще бъде в полза на Русь.
Точно този извод е искал да прокара Татищев при обработката на Ипатиевския летопис. Тази работа, както вече прочетохме у академик Б. А. Рибаков, Татищев е свършил с „голяма
стриктност и добросъвестност“.
Талантът на коректора, така присъщ на Татищев, се откроява в целия текст. В течение на разказа си отой изкусно офромя такъв образ на Игор, който да му свърши работа. Татищев е много последователен в излагането на сюжета, предложен от Ипатиевския летопис. Той не пропуска нито една историческа дреболия и дори добавя свои тълкувания. Едно място обаче, с голям откъс от летописния текст, е изпуснато нацяло. Точно това, където е отрицателно охарактеризиран „буйният Игор“ - монологът на покаянието след битката, където той съобщава как е превзел града на Глеб, за жестоката разправа, организирана от самия Игор над мирните жители на руския град.
Ето така първият историк на имперска Русия е правел история. Той вече е знаел твърдо какво да вземе от източника и какво да съкрати. Пръв той прави Игор патриот, страдалец за родната земя и приключва летописа си със завръщането на Игор от плен: „бе в Новгород и по цялата северска земя радост неописуема. Радваха се немалко и по цялата руска земя, защото тоя княз с постоянството и кротостта си беше на всички любим“. (Подчертаването е на О.С.).
Недоумение предивзвиква не историята, а прочита й. Несъвместимостта на формулите за патриотизъм у Автора и Изследователя пречи на последния да разбере и изтълкува правилно много важни изрази в „Словото“, образите на главните герои и същината на събитията, залегнали в основата на поетичната фабула.
Понятията „свой“ и „чужд“ през XII век още не са толкова праволинейни, както, да речем, през XIV-ти или XVIII век. Те са лишени от етническа окраска.
Дори монасите-летописци наричат свои не само русите, но и черните клобуци, берендеите, торките и ковуите.
Прозвището „поганци“ е нарицателно за враговете независимо от расовата и културната им принадлежност. Така е наречен веднъж и самият Игор при нападението му над Ростиславовичите. Русите от XII век не са можели да бъдат расисти: кръвните, културните и политическите им връзки с тюрките са били твърде тесни. Русь е била срасната с Полето и ние видяхме в каква драма са се превръщали опитите да бъдат нарушени дори и най-неустойчивите комуникации – политическите.
Кой както иска, така да го разбира. Може да сме голи задници, ала сме имперски задници :).
Може и просто "задници".
цитирайТатищев разтълкувал думата "градница" според лексикона на своето време и преписал тази фраза по следния начин: «Два городничих (кметове, б. м.) собрав людей вышли из града...». Описани са подвизите на двамата кметове (добре, че не ги е направил на "стражари" например!) и завършекът е: "Половците се върнали по домовете си с по-малко руски пленници, отколкото загубили от своите хора".
Ипатиевският летопис (превод): „Останалите половци тръгнали от другата страна на Днепър към Путивл. Това бил Кзак с големи сили. Разорили областта, изгорили селата путивълски и външната ограда на Путивл и се върнали у тях си“.
Татищев разгръща и това скромно съобщение от хрониката в грандиозно платно, където „Гзя, князът половски, не взел Путивл и загубил „много хора и най-паче знатни“ и затова отстъпил. Пратил в Посемие 5000 и „едва 100 от тях се върнали назад, защото 2000 убити имало, а към 500 знатни и подли били пленени, синът и зетът на княза Гза убити били. Така за двамата половци (Кончак и Кзак) загубата била еднаква и не сварвали един на друг да се нахвалят кой е загубил повече“.
На други места също се получава конфузна ситуация с баснословните татищевски числа. Тук са убити 2000 половци, 500 са пленени, 100 се върнали, а останалите 1400 къде са? Изчезнали безследно.
Летописите не казват нищо относно сумата на откупа. Татищев предлага собствен „ценоразпис“: само за княза Игор половците поискали ни повече, ни по-малко 2000 гривни или около 4 центнера чисто сребро. (Това са 200 кг сребро, бел. моя....?!?)..... За всичките четирима князе искали 5000 гривни, или половин тон сребро. Това е половината от годишния доход на цялата Русь, или годишния доход на шестте големи княжества. Не мисля, че тези гигантски числа, ако са съществували, биха могли да останат неотразени от летописците. Поне в някакъв източник щеше да ги има.
Татищев си пада по кръглите числа. Особено харесва числото 5000. Според него при Каяла са пленени толкова руски войници. Толкова са загубите само на Кзак край Посемие. Ако към това прибавим загубите му при Путивл и ги съберем с броя на половците на Кончак, загинали при обсадата на Переяславл и при съкрушителната акция на Римовските „кметове“, то балансът явно ще бъде в полза на Русь.
Точно този извод е искал да прокара Татищев при обработката на Ипатиевския летопис. Тази работа, както вече прочетохме у академик Б. А. Рибаков, Татищев е свършил с „голяма
стриктност и добросъвестност“.
Талантът на коректора, така присъщ на Татищев, се откроява в целия текст. В течение на разказа си отой изкусно офромя такъв образ на Игор, който да му свърши работа. Татищев е много последователен в излагането на сюжета, предложен от Ипатиевския летопис. Той не пропуска нито една историческа дреболия и дори добавя свои тълкувания. Едно място обаче, с голям откъс от летописния текст, е изпуснато нацяло. Точно това, където е отрицателно охарактеризиран „буйният Игор“ - монологът на покаянието след битката, където той съобщава как е превзел града на Глеб, за жестоката разправа, организирана от самия Игор над мирните жители на руския град.
Ето така първият историк на имперска Русия е правел история. Той вече е знаел твърдо какво да вземе от източника и какво да съкрати. Пръв той прави Игор патриот, страдалец за родната земя и приключва летописа си със завръщането на Игор от плен: „бе в Новгород и по цялата северска земя радост неописуема. Радваха се немалко и по цялата руска земя, защото тоя княз с постоянството и кротостта си беше на всички любим“. (Подчертаването е на О.С.).
Недоумение предивзвиква не историята, а прочита й. Несъвместимостта на формулите за патриотизъм у Автора и Изследователя пречи на последния да разбере и изтълкува правилно много важни изрази в „Словото“, образите на главните герои и същината на събитията, залегнали в основата на поетичната фабула.
Понятията „свой“ и „чужд“ през XII век още не са толкова праволинейни, както, да речем, през XIV-ти или XVIII век. Те са лишени от етническа окраска.
Дори монасите-летописци наричат свои не само русите, но и черните клобуци, берендеите, торките и ковуите.
Прозвището „поганци“ е нарицателно за враговете независимо от расовата и културната им принадлежност. Така е наречен веднъж и самият Игор при нападението му над Ростиславовичите. Русите от XII век не са можели да бъдат расисти: кръвните, културните и политическите им връзки с тюрките са били твърде тесни. Русь е била срасната с Полето и ние видяхме в каква драма са се превръщали опитите да бъдат нарушени дори и най-неустойчивите комуникации – политическите.
Кой както иска, така да го разбира. Може да сме голи задници, ала сме имперски задници :).
Може и просто "задници".
7.
notfun -
...аз, се интересувам,повече, от Бъдещето..какво е било, Тъмнаа Индия...и АЗия ))
26.08.2021 16:33
26.08.2021 16:33
...какво, ще става..Утре, Зимата, догодина...да бъдем Разумни..
Понятията „свой“ и „чужд“ през XII век още не са толкова праволинейни, както, да речем, през XIV-ти или XVIII век. Те са лишени от етническа окраска.
Дори монасите-летописци наричат свои не само русите, но и черните клобуци, берендеите, торките и ковуите.
Прозвището „поганци“ е нарицателно за враговете независимо от расовата и културната им принадлежност. Така е наречен веднъж и самият Игор при нападението му над Ростиславовичите. Русите от XII век не са можели да бъдат расисти: кръвните, културните и политическите им връзки с тюрките са били твърде тесни. Русь е била срасната с Полето и ние видяхме в каква драма са се превръщали опитите да бъдат нарушени дори и най-неустойчивите комуникации – политическите.
Кой както иска, така да го разбира. Може да сме голи задници, ала сме имперски задници :).
Може и просто "задници".
цитирайПонятията „свой“ и „чужд“ през XII век още не са толкова праволинейни, както, да речем, през XIV-ти или XVIII век. Те са лишени от етническа окраска.
Дори монасите-летописци наричат свои не само русите, но и черните клобуци, берендеите, торките и ковуите.
Прозвището „поганци“ е нарицателно за враговете независимо от расовата и културната им принадлежност. Така е наречен веднъж и самият Игор при нападението му над Ростиславовичите. Русите от XII век не са можели да бъдат расисти: кръвните, културните и политическите им връзки с тюрките са били твърде тесни. Русь е била срасната с Полето и ние видяхме в каква драма са се превръщали опитите да бъдат нарушени дори и най-неустойчивите комуникации – политическите.
Кой както иска, така да го разбира. Може да сме голи задници, ала сме имперски задници :).
Може и просто "задници".
стари, но по-мощни оттогава средства. Очакваш нещо по-различно да се случи може би?
Никой не може да ти каже какво ще се случи утре или през зимата.
Остава само да се надяваме на добро.
цитирайНикой не може да ти каже какво ще се случи утре или през зимата.
Остава само да се надяваме на добро.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене