https://segabg.com/category-observer/na-bulgarina-mu-omruzna-77-godishniyat-mir-stranata

Обичайна гледка от Ереван само преди година - арменци скърбят за загиналите във войната с Азербайджан роднини. Дори такива страдания на близък народ не са в състояние да вразумят българина, че не е застрахован от нещастия.

38% от българите при референдум биха гласували за излизане на страната от НАТО. Въпреки нахлуването на Русия в Украйна делът на тези хора се е увеличил с 13% в сравнение преди две години. Българското население показва твърде слаба евроантлантическа ориентация. От гледна точка на западната сигурност държавата е някакъв бъг. Всичко това установи международно проучване на форума за сигурност ГЛОБСЕК миналата седмица.

Точните данни от подобни допитвания често са противоречиви. Но няма нужда от специално потвърждение за принципните нагласи - те са точно такива. Пактът е необичан в България, считан е за натрапено от политиците чуждо тяло. Езикът е най-красноречиво огледало на този факт. За 18 години членство никой не проумя, че и най-обикновеният наш кашик е натовец, затова все още употребяваме "натовски войници идват на учение у нас".

На каква точно дълбинна народопсихология се дължи това е необятна тема. Но е ясно, че не почива на рационален анализ. Нито на стремеж за самосъхранение.

Без да бъде хвален, а и с всичките си недостатъци (има ли хубава военщина въобще?) следва да се каже, че НАТО е единственият наличен фактор за сигурността на България. Той е и единствено възможният. Вчера не бе така, утре може да е друго, но днес е точно така. Тези констатации.....

филство, фобство, ура! и долу!


Нито на цивилизационни избори и други тинтири-минтири. Почиват на проста елементарна сметка. Нека я направим:

Може ли държава като България да си позволи да не членува в отбранителен съюз? Да се рее щастливо неутрална? Същите хора, които днес казват "да", умилително се просълзяват по членството във Варшавския договор. Като изключим пиянските анализи на маса, е ясно, че България не може без отбранителен съюз.

А колко са отбранителните съюзи в света в момента? Два, пет, сто?.... Между кои да изберем? На руския ли да се спрем? Ми хайде да влизаме в него!
Но няма нито руски, нито друг извън НАТО.

Ако България излезе от алианса, ще има ли друг бивш сателит на Русия от Варшавския договор, останал без военен съюз? Не, единствени ще сме. А защо другите не искат? Отговорът ще го даде следващия въпрос.

А той е: какво се случва на малки гранични между Запада и Русия народи, закриляни някога от Варшавския договор, а днес са сами, тоест извън НАТО?
Простият факт е: мине, не мине време...

++++

Простият факт е: мине, не мине време, и

майки посрещат ковчези след войни или сепаратизъм


Молдова живее с Приднестровието. Армения и Азербайджан воюваха за Нагорни Карабах миналата година, както и преди 30 години. Грузия бе нападната от Русия през 2008 г. Изброените държави имат неразрешими териториални конфликти. Настоящата съдба на Украйна е известна. Беларус е съучастник в нападението над нея.След разпада на Югославия Сърбия пък бе атакувана от НАТО през 1999 г. Има една-единствена европейска държава в момента, за която всички треперят да не потъне в междуособици - Босна и Херцеговина не е част от НАТО. Членството в пакта носи точно обратното - вътрешно са умиротвориха бившите югославски републики; Литва, въпреки че граничи с Русия, живее относително спокойно. Равносметката е толкова очевидна, безспорна, че е направо обидно да се разяснява:

вътре в НАТО е мир, вън - не е мир



За това има множество причини, не е просто алиансът сам по себе си. Но той е базовата предпоставка.

и пак, ще пиша..МЪЧНО ми е за вас..хора..

Затова никой нормален член не иска да напусне НАТО и да остане сам.
Обратното е - Украйна, Молдова Грузия, Босна и Херцеговина, а дори Швеция и Финландия напират за пакта. Периодично и Армения. Азербайджан е здраво вързан с натовска Турция. На Русия й останаха само Беларус, Сърбия. Но нямат отбранителен съюз помежду си. Русия заедно с Беларус членуват в Организацията на Договора за колективна сигурност с няколко бивши съветски републики, като някои от основателките я напуснаха. Но тя далеч не е сравнима с НАТО.

Странни са всички тия българи, които твърдят, че навремето СССР ни пазел от кръвожадната Турция, обаче сега общото членство в НАТО не ни пазело, макар още да смятат Турция за кръвожадна. Още по-странни са ония, според които хем Украйна е американски ръжен срещу Русия, хем не искат България да е в американския съюз, понеже също била ръжен. Ако са прави, то единствената причина да не ни сполети украинската съдба е именно мразеният от тях съюз. Общото между тия групи хора е, че се тревожат не за българския, а за руския интерес. Да си представим все пак, че днес не бяхме член на НАТО. Тогава предвид географията и народопсихологията ни



най-вероятно щяхме да сме плацдарм за атака срещу Одеса

и,Втора Беларус, вътре във войната. Затова, когато някой каже, че иска България да излезе от НАТО, той или не знае какво иска, или желае проблеми за България.

На цялата тази работа обаче следва да се погледне и по-дълбоко. След Втората световна война българинът, убеден в космическата клетост на своята държава, живее с най-голямата ценност, недостижима за повечето народи на планетата - мир. Тези 77 години са един от най-продължителния мир въобще в историята на България. Хубави или лоши, с грешки или без, случайно или не, българските политици и техните сменящи се покровители предоставиха това щастие на България. Дори превратът през 1989 г., за разлика от съседна Румъния, се осъществи без капка кръв. Но му омръзна това спокойствие на българина - и тръгна да събаря НАТО, мечтае за нов световен ред... Понеже е пострадал от настоящия... Понеже ще го смени, без да падне жертва... Понеже е застрахован от нещастията на околните народи... Щеше да е смешно, ако не е трагично и (само)убийствено глупаво!

От кратунка - кратунки.
От маймунка - маймунки!