Скритите послания на Алиса

  „Помнете какво каза Катерицата,

Нахрани главата си, нахрани главата си“.

Дали историята на Луис Карол е за секс, наркотици и колониализъм?
Така казват някои. Други твърдят, че е за хранителни разстройства
или за Войната на розите. Хесиба Андерсън от Би Би Си разказва

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Скритите послания на Алиса Дали историята на Луис Карол е за секс, наркотици и колониализъм? Така казват някои.
Други твърдят, че е за хранителни разстройства
или за Войната на розите. Хесиба Андерсън от Би Би Си разказва

С отшумяването на викторианската престорена скромност и раждането на психоаналитичната теория, „Алиса в Страната на чудесата“
изглежда далеч не толкова невинна.....хихииххи..нали, нали...

Хесиба АНДЕРСЪН, Би Би Си

02.06.2016

Време за четене: 6 мин.

 

За да видим какво означава да се спуснеш в заешката дупка, просто трябва да попитаме интернет за скритите съобщения в книгата, която въвежда термина – „Алиса в Страната на чудесата“. Фантастичната история за магически банички и тайни врати, ухилени котки и лигави костенурки на Луис Карол никога не се е изчерпвала от книжарниците –
още от първото си отпечатване. В продължение на век и половина тя вдъхновява филми, картини, балет и компютърни игри. Има дори неврологичен синдром,
наречен на Алиса.

И все пак най-обемните паралелни творби досега са свързани с алтернативните ѝ четения. Залегнала дълбоко в писанията на поколения критици, изследователи и блогъри, любимата класика за лека нощ се е превърнала в алегория за купища явления – от нарко културата, през британската колонизация, та чак до история за героиня с тежък случай на сексуален комплекс.

Книгата започва живота си смирено, като забавление за 10-годишната Алиса Лидъл и сестрите ѝ, докато плават с лодка по Темза с някой си Чарлс Доджсън. Но историята се оказва толкова интересна, че Алиса убеждава Доджсън да я напише на хартия, което той чинно прави – като използва псевдонима Луис Карол. Алиса е дъщеря на декана на оксфордския колеж, в който Доджсън преподава математика, и не е единственото младо момиче, с което той дружал. За разбирането на XXI век в този сценарий има нещо дълбоко притеснително. Въпреки че няма доказателства за нищо нередно в отношенията им с Доджсън, не е трудно да заподозреш в престъпление възрастен мъж, който се радва на млади приятелки да сядат в скута му и да му позират за снимки,
често не напълно облечени.
 

Алиса Лидъл позира на Чарлс Доджсън.

С отшумяването на викторианската престорена скромност и раждането на психоаналитичната теория, „Алиса в Страната на чудесата“ изглежда далеч не толкова невинна. Преразглеждайки текста, някои критици откриват множество гинекологически образи – от самата заешка дупка, до завесата, която Алиса трябва да отмести.
Брави и ключове са били възприемани като символ на коитус, а гъсеницата – добре де, не е ли малко… фалическа? Неизбежно, някои виждат и „завист за пениса“ (бел. ред. – постулат, въведен от Фройд, който касае теоретичната реакция на момичето по време на нейното психосексуално развитие и разбирането ѝ че няма пенис) – изразена в удължаването на шията на Алиса като своеобразна имитация на ерекция.
И после се появява и лъкатушене, което тя прави преди да започне да се смалява, и солената вода, която обгръща брадичката ѝ, когато е само няколко сантиметра висока – и двете притежават спецификите на мастурбация.
 
  В ежедневието си Чарлс Доджсън преподава математика, така че не е чудно, че историите му са наситени с аритметични и геометрични алюзии. Алиса се сблъсква с поредица от загадки – от гатанката на Шапкаря до играта на крикет на Царицата, но колкото и да се опитва да ги разреши, те неизменно се оказват без отговор.
Въпреки че Доджсън е логик, Страната на чудесата е свят, в който властва алогичността. И може би това е основното послание, което лежи в книгата – светът е лудо място, в което очакванията често са разочаровани. Вместо да търсим смисъл, може би просто трябва да се насладим на пътуването.
 

Разбира се, понякога пушенето на наргиле на гъсеницата си е точно това – особено когато тя е обградена от магически гъби. От 60-те години на ХХ век любителите на наркотици четат лудориите на Алиса като един голям trip (бел. ред. – жаргон за продължителен период под въздействие на дрога). Текстът на „Белия заек“ на „Джеферсън Еърплейн“ прави доста, за да бетонират тази асоциация:

„Помнете какво каза Катерицата,

Нахрани главата си, нахрани главата си“.

Още от успиващата горещина в първия епизод на книгата има психеделично настроение – редом до появяващите се впоследствие шишенца с неясна течност, хаотичното движение през времето и ухиления Червен котарак, който е там в един момент, а в следващия вече го няма.
 

Един от любимите автори на Доджсън е Томас де Куинси – автор на „Изповеди на един английски пушач на опиум“, но освен някои хомеопатични цярове за настинка, няма конкретни доказателства, че някога е експериментирал с наркотици. И все пак, връзките с дрогата са държеливи, както показва и репликата от „Матрицата“:

„Ако вземеш синьото хапче, историята завършва, събуждаш се в леглото си и вярваш в онова, в което искаш да вярваш. Ако вземеш червеното хапче, оставаш в Страната на чудесата и аз ти показвам колко дълбока е заешката дупка“.

За зелето и царете

Но не всичко е за секс и наркотици. Друга позиция на критиката вижда Алиса като политическа алегория. Когато нашата героиня се спуска след Белия заек, тя се оказва на място, което, въпреки цялата си шутовска, смущаваща странност, е управлявано от избухлива царица –Доджсън е имал смесени чувства към кралица Виктория (при все че тя е обожавала книгата му) – и има хаотична правна система, подобно на Викторианска Англия.

И как Алиса действа в тази чужда земя? Объркана от начина, по който местните се държат, тя се опитва да налага собствените си ценности с почти катастрофални резултати. В този случай не може ли романът да е алегория за колонизация?   

кой, да МУ помогне, на онова...

За да видим какво означава да се спуснеш в заешката дупка, просто трябва да попитаме интернет за скритите съобщения в книгата, която въвежда термина – „Алиса в Страната на чудесата“. Фантастичната история за магически банички и тайни врати, ухилени котки и лигави костенурки на Луис Карол никога не се е изчерпвала от книжарниците – още от първото си отпечатване. В продължение на век и половина тя вдъхновява филми, картини, балет и компютърни игри.
Има дори неврологичен синдром, наречен на Алиса.

„Ако вземеш синьото хапче, историята завършва, събуждаш се в леглото си и вярваш в онова, в което искаш да вярваш. Ако вземеш червеното хапче, оставаш в Страната на чудесата и аз ти показвам колко дълбока е заешката дупка“.

....лека вечер, мила..зайке..Бъди))((

И все пак най-обемните паралелни творби досега са свързани с алтернативните и четения.
Залегнала дълбоко в писанията на поколения критици, изследователи и блогъри, любимата класика за лека нощ се е превърнала в алегория за купища явления – от нарко културата, през британската колонизация, та чак до история за героиня с тежък случай
на сексуален комплекс. @ ))))))

....добри4ки..Штички ...
многооо Му е важно,да си доизкаже Лакардията@..
..за 25 ххх път...