05:19 - СОЦИАЛИЗМЪТ Е КАТО МУШМУЛ –
ЗРЕЕ, ПРЕЗРЯВА И ПОЧВА
ДА  ЗАГНИВА / божил...)


Китай настъпва към Балканите. Проблем?

Китайските инвестиции на Балканите растат с всяка изминала година.
Покрай тази икономическа експанзия Пекин засилва и политическото си влияние, предупреждават критици. Така ли е наистина?
Или става дума просто за бизнес?

Китай инвестира в разцеплението на Европа

Китай помага на Средна и Източна Европа да изгради занемарената си инфраструктура. Политическата цена за това е висока, пише "Зюддойче Цайтунг"
в анализ под заглавие "Китай инвестира в разцеплението на Европа".

Когато се заговори за необходимостта от европейската интеграция на държавите от Западните Балкани, по правило
се споменават две основни опасности: всички тези страни се разглеждат като източник на проблеми, а регионът като цяло се въприема като един вид арена, където се сблъскват геостратегическите интереси на т.нар. "големи играчи".

От едната страна е Западът в лицето на ЕС и САЩ,
а от другата - Изтокът, разбирай Русия.

През последните години обаче се появи нов важен играч - Китай, който, според преценката на мнозина наблюдатели, имал за цел да превърне инвестиционния си капитал в политически, тъй като преследвал собствени геостратегически интереси в Югоизточна Европа. Но всички тези предупреждения си остават доста неконкретни, тъй като почти никой не се опитва да дефинира политическите ползи, които би могъл да извлече Китай от ангажимента си на Балканите.

"Новият път на коприната"

По съвсем друг начин изглеждат нещата, когато говорим за икономическите ползи.
През 2013 година китайският президент Си Дзинпин представи стратегията "Нов път на коприната", която предвижда осъществяването на различни инфраструктурни проекти с цел да се подсигури бърз и евтин транспорт на китайските стоки и услуги до богатите западни пазари. Като най-важни транзитни пътища по този
"Нов път на коприната" се разглеждат именно страните от Западните Балкани.

Първата голяма инвестиция беше осъществена в Гърция. През 2009 година китайският концерн COSCO инвестира над 650 милиона евро, за да вземе на концесия пристанището в Пирея. А през 2016 година вложи още 280 милиона евро, за да откупи мажоритарния дял от пристанището. Инвестицията се оказа много успешна: докато преди десет години пристанището в Пирея се нареждаше сред 20-те европейски пристанища с най-голям оборот, днес то вече влиза в топ 10.
А предстои и откриването на нов терминал.

Когато се заговори за необходимостта от европейската интеграция на държавите от Западните Балкани, по правило се споменават две основни опасности: всички тези страни се разглеждат като източник на проблеми, а регионът като цяло се въприема като един вид арена, където се сблъскват геостратегическите интереси
на т.нар. "големи играчи".

От едната страна е Западът в лицето на ЕС и САЩ, а от другата - Изтокът, разбирай Русия. През последните години обаче се появи нов важен играч - Китай, който, според преценката на мнозина наблюдатели, имал за цел да превърне инвестиционния си капитал в политически, тъй като преследвал собствени геостратегически интереси в Югоизточна Европа. Но всички тези предупреждения си остават доста неконкретни,
тъй като почти никой не се опитва да дефинира политическите ползи, които би могъл да извлече Китай от ангажимента си на Балканите.

 

Междувременно Китай инвестира във всички страни от Югоизточна Европа. Като при това трябва да се прави разлика между преките инвестиции и отпускането на изгодни кредити. Тези кредити са обвързани с определени условия: китайските банки отпускат заеми само при положение, че китайски фирми ще получат съответните обществени поръчки. А тези поръчки се реализират от китайски работници и с материали, внесени от Китай. "Това е един вид конюнктурна програма за китайската икономика", казва икономическият анализатор Йенс Бастиан.

Икономическите интереси на Китай са ясни: т.нар. "Нов път на корпината" се прицелва в силните западни пазари, а Югоизточна Европа е транзитният маршрут към крайната цел. Затова и Китай залага предимно на инфраструктурни проекти - пътища, мостове, пристанища, железопътни линии.

Просто бизнес

Спектърът е широк - от възприемане на глобалното статукво до идеята, че Китай е предопределен да подчини света на волята си. Но каквито и дискусии да се водят, последната дума винаги има партията, казва за ДВ германският посланик в Китай
Фолкер Щанцел.

Според политолог Гу, все пак някои неща са ясни.
„Китай иска световен ред, който да е изграден върху три принципа: многополюсен свят,
с различни центрове на властта – например САЩ, Китай, Европа, Русия, а може би, и Индия; мултилатералност във взимането на решенията – т.е. без държава, която да налага своята воля на останалите; и идеологически плурализъм, допускащ различни модели на управление, които да се считат за еднакво приемливи.
 

Постигнатият резултат обаче е по-скоро скромен.
"В Африка успехи има. Колкото по-силно е свързана икономически една африканска държава с Китай, толкова по-големи са те", посочва Щанцел. В Германия и в другите индустриални държави обаче имиджът само се е влошил, включително покрай  доста бруталната дипломация от последните месеци. Недоверието спрямо Китай в Европа
и в САЩ се задълбочава особено много от интернирането и превъзпитаването на стотици хиляди уйгури,
както и от строгите мерки срещу гражданите на Хонконг.

И проектът за Новия път на коприната, възхваляван в началото като най-големия световен инфраструктурен проект, междувременно се натъква на все повече критики. Икономически по-слабите страни попадат под силна зависимост от Китай.

Но китайските фирми инвестират и на Запад. Само в Германия и само през миналата година Китай е инвестирал 13,7 милиарда евро. Още по-голяма обаче е сумата,
вложена от германски фирми в Китай - общите инвестиции на германската индустрия възлизат до момента на цели 70 милиарда евро. С други думи: става дума за класическия капиталистически инвестиционен поток в рамките на глобалния пазар. Всеки инвестира парите си там, откъдето очаква най-голяма изгода.
И тъй като страните от Западните Балкани не могат да си позволят да предявяват претенции, понеже са зависими от чуждите инвестиции,
Китай съзира там особено добри възможности.

Икономическият анализатор Йенс Бастиан го формулира така: "Китай търси в този регион икономически партньори, които имат по-слаби позиции в преговорите.
Така Пекин създава нови транспортни пътища със сравнително малко средства".

Неясно остава обаче дали зад тези инвестиции стоят и някакви конкретни политически намерения. "За разлика от Русия, Китай няма интерес да насърчава смяна на режима в тези държави", казва Йенс Бастиан. От което следва, че китайските геостратегически интереси в Югоизточна Европа са предимно от икономически характер. Правителствата на страните от Западните Балкани виждат и още един плюс: Китай не чете никому морални проповеди за човешките права, или свободата на медиите.

"През 2014 година в разгара на гръцката криза в Атина пристигна китайският министър-председател Ли Къцян. Тогава той нарече Гърция "входна врата към Европа".
Високата му оценка беше последвана от дела. През 2009 година китайската корабоплавателна компания "Коско" инвестира в контейнерното пристанище на Пирея, а през 2016 година придоби мажоритарния дял акции на гръцкото пристанище",
пише Йенс Бастиан в анализа си за "Зюддойче Цайтунг".

 

По-нататък той посочва, че пристанището на Пирея се е превърнало в най-важния логистичен център на "Коско" в Югоизточна Европа. "И това не е единственият проект на китайците, които систематично разширяват инвестициите си в европейската пристанищна структура", посочва Бастиан. Той задава следния въпрос: какво означават тези китайски инвестиции за европейските пристанища? И веднага дава и отговор: от една страна китайците си създават морски центрове за експортни стоки и услуги в Европа, а от друга - възниква мрежа от стратегически дялови участия в европейски фирми. "Подобно развитие се наблюдава и в европейския енергиен сектор",
подчертава Йенс Бастиан.
 следва, 

Край на края на историята.
Идва ли руско-китайската ос

https://www.svobodnaevropa.bg/a/31738509.html

  
05:19 - 
СОЦИАЛИЗМЪТ Е КАТО МУШМУЛ – ЗРЕЕ, ПРЕЗРЯВА И ПОЧВА
ДА .....

задавам Темата, защото, струва ми се...
божил е прибързал..)

...Китай, ми е Л'ЮБИМА Тема, знаете..

защо ?

защото, ТАМ, наблюдаваме..наглед..НЕсъвместими.
Идеи..
Комунист Идеология, Автокрация, и ревизионизъм,
съпроводени, с активни експанзионистични..иконом.ДЕЙСЙТВИЯ/ Програми..
освен това...
Аз, нямам нищо против..СОЦИАЛИЗМА,ще се доказвам, днес )

Какво е социализъм, комунизъм и капитализъм? Обясняваме с крави


Основни понятия :

Феодализъм: Имате 2 крави. Вашият господар прибира част от млякото.
Социализъм: Имате 2 крави. Давате едната на съседа.
Комунизъм: Имате 2 крави. Държавата прибира и двете крави и ви дава малко мляко.
Тоталитаризъм: Имате 2 крави.
Правителството взема и двете, а вас мобилизира в армията.

Диктатура: Имате 2 крави.
Правителството взема и двете, а вас ви разстрелва. Млякото се забранява.

Класически капитализъм:
Имате 2 крави. Продавате едната и купувате бик. Стадото ви се множи,
а икономиката расте. Продавате стадото и със спечелените пари излизате в пенсия.


+++

Капитализъм по американски: Имате 2 крави. Продавате едната и принуждавате втората да увеличи производството на мляко 4 пъти.
След това наемате консултант да изясни защо кравата е умряла.

Капитализъм по френски: Имате 2 крави. Излизате на протест, организирате безмирици и блокирате пътища, защото искате три крави.

Капитализъм по италиански: Имате 2 крави, но не знаете къде са.
Решавате да излезете на обяд.

Капитализъм по испански: Имали сте 2 бика, но сте организирали корида, убиват ги и двата, вие плюете на всичко, защото започва сиестата.

Капитализъм по Сорос: Имате 2 крави. Продавате 3 крави на дъщерна комп
После купувате обратно вече 4 крави с помощта на американски посредник, който оформя на ваше име дарение, за да не плащате данък за 5 крави. Евросубсидиите, които вземате за млякото от 6 крави, инвестирате в корейска дъщерна компания; в годишния отчет пишете, че имате 8 крави, а когато в хода на одиторската проверка се изясни, че нищо не разбирате от крави, вдигате ръце и се кълнете в господ, че не знаете защо оборът ви е празен!

Капитализъм по швейцарски: Имате 5 000 крави. Нито една от тях не ви принадлежи, но вие ги доите и вземате и пари от собствениците за това, че ги пазите.

Капитализъм по индийски: Имате 2 крави. И се молите на тях.

Капитализъм по английски: Имате 2 крави. И двете са "луди".

Капитализъм по иракски: Всички мислят, че сте пълен с крави. Вие им казвате, че нищо нямате. Никой не ви вярва и в резултат ви бомбардират, а после окупират страната ви. Вие, както и преди това, нямате крави, но сега поне вече сте част от Демокрацията.

Капитализъм по пакистански: Вие никога не сте имали крави, но искрено смятате, че индийските крави са ваши.

Капитализъм по руски: Имате 2 крави. Броите ги и разбирате, че имате 5 крави. Отново ги преброявате и разбирате, че имате 47 крави. После пак ги преброявате и разбирате, че имате 14 крави.
Поголовието намалява, време да отворите нова бутилка.