В какво се превръщат мечтите? 
Този въпрос обсебва мислите ми от началото до самия край на книгата
„За мишките и хората“
 Също така се питам на каква цена е готов човек, за да ги постигне?
Може би ще стигна до точен отговор след няколко прочита,
тъй като един не е достатъчен.

Повестта е публикувана за пръв път през вече далечната
1937 г. Стайнбек не просто разказва, а ни пренася
в Соледад, Калифорния, където се развива действието
в повестта.
По онова време Америка все още страда от мрачното следствие на Голямата депресия. Точно в този отрязък във времето се подвизават и двамата главни герои –
мигриращите селскостопански работници Джордж Милтън и Лени Смол.
Те пътуват от ферма на ферма в търсене на временна работа и мечтаят един ден да си имат тяхна собствена.

Чрез стремежите и бляновете си представят идеята за достигането и изживяването на „американската мечта“.
 Пътят към нея ражда необичайно, но силно приятелство, което показва силата на човешкия дух в тежки, често дори фатални житейски ситуации./

Макар и състояща се само от 187 страници, повестта определено може да бъде определена като многопластова, заради различните аспекти, върху които Стайнбек 
акцентира. Това е своеобразна приказка за самотата, но и за приятелството. 
История за борбата със студената съдба, мечтите, насилието, предразсъдъците, справедливостта, човекът в природата и природата в човека.

=======0======0=====0====

 Американ..класика, ми е любима,
 от юношеските години,и до днес...
 и,Въпреки това, отказах на моят съпруг,
да ,мигрираме, през далечната,1995,за Калифорния..
защотоо, Животът, не е ..роман, нито пУезия.Уви!
а, работа, Ум,  Смелост, дългоТърпение,и...Любов!
/ резюмето, мое )
 

да бъда, редовно, еднакво, ''добра, и светла, блокова,шмутка@
нека , АЗ бъда простатаа , а, вие...умните...
не ви разбирам..тъ та.Игра, малки червейчета...
или, май..че, дааа..)
/ етоо,пак се, скупчихте, като, пуйчета, пред Буря )

Простотата питала, когато нещо не знаела. Простотията мислела, че знае всичко и имала отговор за всеки въпрос на този свят.
Простотата се радвала на малко и била доволна. Простотията – ненаситна и вечно недоволна от всичко.
Простотата се смеела чистосърдечно. Простотията се надсмивала безсърдечно.
Простотата се радвала на чуждите успехи. Простотията завиждала, злобеела и плюела.
Простотата умеела да си почива. Простотията нямала почивен ден.

Когато дошло време да завършат училището на живота, уж незабележимата простота била обявена от Директора на училището за светица. Пожелали й да почива в мир, а на гроба й написали: „О, свещена простота, няма никога да те забравим!” А простотията, която не оставала незабелязана за никого, била втрещена, когато Директорът на житейското училище я осъдил на безсмъртие и невъзможност да постигне покой, докато не намери начин да направи нещо, с което да бъде трайно запомнена.
Оттогава простотията обикаля между хората и търси такива, които имат с какво да бъдат запомнени трайно. Личностите им се отличавали с чистосърдечна простота. Но не били чак толкова прости, че да я пуснат в живота си. Затова тя и до днес изпълва животите на тези, които с нищо друго не могат да бъдат запомнени освен с безсмъртната си простотия...