...ако, многоо ви с@рби,  и тревожии..
поМъчете се..повечее..
Направете си..Ваше  Махало @
т е, ваша...лична матри4ка.)

това, е съвсем , ""друго"" нещоо...
моите домашни любимци @

е

Стокхолмският синдром и когнитивният дисонанс са унищожителна комбинация, когато става въпрос за освобождаването на мисълта и възприятията. Светът се управлява – поне официално – от политици (Системни програми) и те създават закони, основани на версията на Системата за реалността.
Това се съобщава и поддържа от медиите (Системни програми), които разказват историята в съзвучие с техните системни възприятия.

Повечето агенти на мейнстрийма несъзнателно подвеждат и повтарят Лъжата, че това е област, достъпна за малцина. Много по-често те подвеждат масите, защото самите те са подведени. Повечето са роби точно толкова, колкото онези, за чието поробване работят. Те може да имат пари и привиден престиж, но си остават роби на програмата. Обществото изглежда пъстро с различните си политически партии и етикети, привидно съревнование и униформите (от тъмни костюми до каски), но това е само още една илюзия и измама.

Онова, което изглежда като пъстрота и различни политически партии и етикети, всъщност действа според правилата и ограниченията на една и съща система. веднъж се срещнах с една адвокатка по време на гражданско дело, в което тя беше обсебена да се хваща за всяка дума и нюанс в твърдата си решимост да смаже финансово противника си в интерес на клиента си. Казах ѝ колко съжалявам, че ѝ се налага да се занимава с това, но тя незабавно отговори, че обича работата си. Казах ѝ, че съжалявам още повече. Тя беше неприятен, агресивен и напълно лишен от чар човек, достигнал до върха от най-ниската точка на юридическата стълбица и затова сигурно са я наричали „успешен юрист“ – докато всъщност тя беше мъртвец. В очите и нямаше живот, който да искри от душата ѝ. Тя беше механична мелачка на цели гори от хартия и документи, предназначени за „Негова чест“. Приемаше всички тези глупости толкова на сериозно, а аз клатех невярващо глава пред целия безсмислен цирк, който се разиграваше пред очите ми.
За мен беше смешно жалко смешно – да я гледам как работи,
но за Фантомния Аз ..