Отново прЕработих, този път с превозване на пръст с ръчна количка. Резултатът - разтягане на връзка в дясното ми коляно, много силни болки и две седмици без да похвана никаква работа. Не мога да отида и на планина. Все едно пианист с контузен пръст на едната ръка. Минах през разни прегледи, снимки, всичко ще се оправи, болките вече преминават. Активен съм, не мога да спра да работя, да не ходя по места, почти непосещавани от хора. Поради второто често съм споменавал, че от някое мое пътуване може и да не се завърна, макар да съм убеден, че Бог ме пази. Но пък сега имам повече време за блога и ще поместя още един интересен постинг за музиката. Мислех да бъде за Моцарт, но изпълнението на една възрастна руския, и тя живееща на Запад, Елизабет Леонская, промени плана ми. Аз съм писал в блога си за нея, защото тя е един от големите руски музиканти. Вече е възрастна, все по-трудно борави с клавиатурата, но изпълненията й на велики клавирни творби са на много високо ниво.
Сега ще напиша нещо съвсем кратко за клавирните сонати на Бетховен:
Бетховен започва живота си в музиката като оркестрант в Бон, който свири на виола. Огромният му талант обаче не отговаря за този по природа едногласен инструмент и той започва да се занимава с клавир. В началото на неговата композиторска дейност на този инструменнт той поверява много сонати за пиано, а също и сонати за пиано и цигулка, пиано и виолончело, пиано и валдхорна. Пише и триа с клавир, яваващи се неговото първо публикувано произведение. Това са три Триа, Третото от които, в до-минор, е нещу много велико.
От много високо ниво Бетховен започва и сонатите си за пиано. Първите три от тях влизат в оп. 2, и трите са прекрасни. Като музика и трите са близки, но си личи, че Бетховен във всяка следваща Соната от тези три той добавя по нещо ново. Третата е доста голяма, аз я възприемам като транскрипция на клавирен концерт с оркестър само за пиано. Бетховен е 25 годишен. Той изнася концерти, на които изпълнява сонатите си, на един от тях присъства Гьоте.
В оп. 7 Бетховен издава още една Соната, и тя прекрасна. Следват още три в оп. 10, всичките днес в репертоара на концертиращите пианисти. В оп. 13 той издава една от най-популярните си Сонати, наречена Патетична заради силните емоции в музиката й. Веднага след тази Соната той издава още две в оп. 14. Те вероятно са писани в почивката от творческия огън, обхванал Бетховен при предишните сонати. Тези са по-леки като музика.
За кратко време Бетховен не пише клавирни сонати. Той набляга на камерни ансамбли, пише два концерта за пиано и Първата си симфония. Тя наподобява поглед на младеж от прозорец към света, от който той ще скочи и ще се втурне в света на симфонията. Върхът на това втурване през тези негови години ще стане негова Симфония Ероика, едно от най-великите му произведения.
След Първата симфоноя Бетховен отново пише Соната за пиано, която издава под оп. 22. Тя е доста дълга. Следва Сонатата му оп. 26 с Погребалния марш, а между тях е Сонатата за цигулка и пиано, наречена не от него Пролетна. Опус 27 съдържа две Сонати за пиано, едната наречена Фантазия, а другата - Лунна, една от най-популярните му Соннати. Оп. 28 е пак Соната за пиано, наречена Пасторална заради спокойния й тон, изключение за Бетховен.
Следват три Сонати за пиано под оп. 31. Първата от тях носи името "Росини", което не е дадено от Бетховен. Втората е Рчитативната, връх в неговото творчество в този жанр. Тази Соната е предвестница на романтизма в музиката, който Бетховен усеща и макар да е класик, твори произведения с романтична насоченост. Тази Соната е една от любимите ми. Много велика е и последната от този опус, Кон Фуоко /Като огън/.
Няколко години Бетховен твори в други жанрове, но се завръща в Сонатата за пиано със страховита мощ. Под оп. 53 той издава Сонатата "Валдщайн". Съветските музиколози й дават друго име, на крайцера им "Аврора", от който народът стреля срещу тогавашните царе. Тогава боклуците още не са достигнали до интелектуалното ниво да хвърлят яйца и домати по дуварите на обществените сгради и да ги препикават, каквото сторват у нас фатвакочереповите боклуци, сега в парламента.
Забързаното ежедвение, изгревът при първите лъчи, прекрасният ден - тази Соната оп. 53 може да мине и за програмна. Тя е прекрасна. Когато я слушам си спомням годините, когато нощувах при овчарите на Пирин, а картините с едва показалото се слънце оцветяваше езерата в наситено синьо. Години, които отминаха, но отмина и времето им. Овчари в Пирин вече, няма, няма и олбичащи Пирина, а момчета схдебели дупета и лаптопи по хотелите на Банско...
И тази Соната ми е любима. Изпълнението на Емил Гилелс не може да бъде достигнато. Чрез изпълнението му, музиката, аз като да виждам как слънцето се появава на хоризонта. След нея следва една малка двучастна Соната оп. 54. Естественият завършек на този етап от живота му, краят на младостта и навлизане в по-зрелите години на живота представлява Соната оп. 57, наречена Апасионата. От клавирнтие му сонати до този момент тази е най великата. По мощ тя наподобява Третата му Симфония и Първата част на Цигулковата му соната, наречена Кройцерова, писани по това време. И не само на тях.
През следващия си творчески период Бетховен работи върху други творби, не отдавайки голямо значение на жанра клавирна соната, макар да написва още три. Най-великото достижение на Бетховен през този период е неговата Седма симфония. Много велика е и последната му Соната за цигулка и пиано, доста различна от предищната, наречена Кройцерова, защото и Бетховен с годините става различен. Разликата в тези две сонати е голяма - Кройцеровата соната е героична по замисъл, следващата, последната, наричана Десетата - философска. И двете са на такава висота, достигната по-късно през времето на романтизма само от двама композитори, Франк и Брамс.
Следват други пиоритети в творчеството на Бетховен, той като да е казал всичко в жанра Клавирна соната. Но не е! Сонатата му под оп. 101 загатва, че той се завръща в този жанр със страхотна сила. Така се появява най-трудната пианистично и най-трудна за запомняне и най-дългата Соната под оп. 106, наречена Хамерклавир. Времето на новото пиано с чукчета е дошло и Бетховен подчертава, че сонатата му е писана за този тип инструмент. Особеното в тази Соната е мъжественото звучене в първата маст, макар тя да е в светлата тоналност си бемол мажор. Бавната част е много дълга. При тази Соната Бетховен премахва ограниченията си за по-кратки бавни части. Четвърта част е фуга на три теми, доста далеч от канона на Бах, много трудна за изпълнение. Такава фуга по-късно пише Лист в Сонатата си в си минор.
Последната дума на Бетховен в този жанр са трите му Клавирни сонати оп. 109, 110 и 111. Това са най-висшите творби в този жанр изобщо. Никой композитор не написва след него такава велика соната, въпреки този жанр да продължава до времето на Прокофиев.
В тези Сонати Бетховен прилага много полифонията. Те не са класическия тип сонати, мисълта на Бетховен вече тече по различен начин. В оп. 109 последната част е Тема с вариации. Това е възлюбена форма от класиците, но каква прекрасна тема звучи, каква градация към вариацията-кулминация и после затихване, като отхождане от света. Много велико нещо!!! Оп. 110 е известна като Сонатата с Тъжната ария. Аз я възппиемам и като романтична. Слушайки я, пред мен се появява един негов портрет, където той е с бяла якичка. При нея има една тъжна ария, какъвто речитатив има в Сонатата му оп. 31 №2. Тази тъжна ария ппозвучава на два пъти по различен начин. Соната зъвършва с фуга на две теми /двойна фуга/, права и огледална. Нежно змучи тази Соната в сравнение с другите две, оп. 109 и оп. 111.
Сонатата оп. 111 е най-великото нещо, сътворено в този жанр. Тя също не влиза в рамките на класическата соната. Състои се само от две части. Започва много мъжествено, но това време за Бетховен е преминало, произведението се превръща във философско. Втората част отново както при оп. 109 във финала е Тема с вариации. Тук темата е доста по-дълга, вариациите са само 6, но така красиви, че времето спира. Ще приложа линк със Сонатата Валдшай и последните три.
Сега моето виждане за музиката на Бетховен. Това е музика, писана от човек, но много висш за хората. Затова пътят на музиката му към хората е кратък. В понятието хора не включвам много. Изпълнителите, които имат най-голям успех при изпълненнието на Бетховен са от типа на Вайсенберг, хора като нас, превъзхождащи ни по интелект, ум и талант. Давам пример с Глен Гулд, гениален чузикант, който има запис с последните три Сонати на Бетховен, но не може да ги свири, според мен. Бабата Леонская ги свири по-добре от него.
Музиката отразява живота, обичащите музиката се стремят да пренасят нейната хармония в ежедневието си. Ако дешните ни народни представители, наподобяващи маймуни с пръв имежду тях Тошко Африкански бяха повлияни в някаква степен от музиката, щяха ли недокланетите простачки с претенции да гласуват за Пинокио и Генерал атаносоВ, защото били интеригентни? Щяха ли откровените локлуци да грасуват за маЯ маноловА, щяха ли чалгарите да гласуват за чалгаджията славИ. И така всичките тези и не само те да вкарат България в режим на отричане на постигнатото, на протовопоставяне на хората – ефект, получил се в резултат на простащина в няколко завоалирани форми - руменрадевщина, славитриновщина, маяманоловщина и още доста подвидове. Тази са основните виновници за противопоставянето в страната между интелигентните нормални хора и нактивиранитае против тях чрез тези три вида простащини примати.
