Прочетен: 1659 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 28.08.2021 18:01
на Хана Кубрата../ Разследване..
Кубратовият сноп пръчки -
измислена история от ХІХ век
В „Тайната история на монголите“ се описва далечна прародителка на Чингис хан, която извършила нещо подобно: „Веднъж Алан Гуа накарала петимата си синове да седнат един до друг, дала на всеки по една стрела и им казала да ги счупят. Момчетата лесно се справили с тях. Тогава майката направила сноп от пет стрели и го дала на синовете си. Пак им рекла да ги счупят. Един след друг се опитвали да ги прекършат, но не успели.“
За пръв път историята с Кубратовия сноп пръчки се появява в „Кратък учебник върху българската история, от най-старо време и до днес. За началните и средните училища според програмите в Българско” (Пловдив, 1882), написан от българския правист и общественик Стефан Бобчев (1853–1940):
„Аспарух (от 640–700 г. подир Р. Хр.) бил син на българский господар Кубрата, който имал своята държава между реките Дон и Волга. Тази държава се наричала Голяма или Бяла България. Когато Кубрат познал, че скоро ще умре, той повикал петимата си синове и им обяснил върху един сноп пръчки, що ще каже братство, задружно живеене, а какво ще каже разделянето, несъгласието и раздорът. „Когато пръчките са в един сноп – казал той – никой не може да ги счупи; но отделно една по една, и едно дете може да ги счупи най-лесно“. Затова Кубрат съветвал синовете си да не се делят, а да живеят в любов и съгласие. Петимата синове не послушаха баща си.“ Така Бобчев със своето съчинение дал живот на легендарния разказ за Кубрат и синовете му за десетилетия напред. В стремежа си да популяризира българската история с поучителни примери той внесъл една неистина за нейното древно минало.
Нито един исторически извор за историята на Кубратова България (632–665) не споменава за снопа пръчки. Тогава откъде Бобчев е взел това сведение?
със съкр..
https://www.tretavazrast.com/articles/%D0%BA%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%BF-%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%82-%D1%85%D1%96%D1%85-%D0%B2%D0%B5%D0%BA
амии, леоне..това с ЕДНОличното, не го разбрах ))
нали, уж търсим "Съединението:, и Хан Кубрат, го е казал.
и, още, и твоите Лю"бими Франсета..)
"Свобода, Равенство, Братство!
нещо, издишаа...тук, уважаеми..
Постинг: Кой има интерес
Автор на постинга: leonleonovpom2
Истории, нету!
и как, Е билъ измислена САПУНКАта за Троя, и Великият Ахил/ и той Болгар..)
и за Вълчицата,Ромул и Рем..и прочее...Трако- СпаратокоВизЪми..
за " дай некой лЕв"...
драги колеги, това са..ПРИКАЗКИ за пенсии,.без работа...,
затова, и аз се мотам още..тъдява..
ноо, пък, забава ее...))))
По- реално е да се осъзнаем какво сме, пръчки или съчки ... разликата е съществена
който, сЕди Уверено на 2та си Крака...)
повод, ми даде,този коментар , при леон..за.. ЕДНОЛИЧНАТА власт!! и комента на милена върбанова..
ето, това, ме накара, да се..вклиня там, в Сапунките..
за секи случай..))
Известно е, че разказът за цар Скилур под наслов „Братска любов” е бил публикуван от Петър Берон (1800–1871) в „Буквар с различни поучения” (Рибен буквар) (1824 г.): „Скилур, скитский цар, когато умираше, повеле та му принесоха един сноп копия (маждраци) ягко вързани, ачи привика осимдесятте свои синове и им повеле да прикършат тойзи сноп. Като сичките се мучиха и никой не можѝ да го прикърши, зе той снопат и го развърза, ачи начена, та изкърши едно по едно сичките копия. Тогази им рече: „Видите ли как снопат, кога е свързан, бива ягк, а кога ся ръзвързи, прикърша ся лесно? Тъй и вие, ако живейте вси соединени със братска любов и согласие, ни един противник не ще можи да ви развали; ако ли ся споделите, ще останите безсилни и всякий ще ви побеждава.“
След Рибния буквар разказът за Скилур се появява и в известния възрожденски учебник „Славеноболгарское детеводство за малките деца“ (1835). Най-вероятно Ст. Бобчев е заел горния разказ от някоя от тези публикации и го е приписал на Кубрат. По-късно големият български живописец Димитър Гюдженов (1891–1979) нарисувал впечатляващото живописно платно „Хан Кубрат и синовете му” (1926 г.), което изобразява именно случая със снопа пръчки.
Десетина години по-късно, друг български художник, Емануил Ракаров (1895–1970) нарисувал графика със същата тематика. Тези две картини, както и разказът на Бобчев, който се разпространявал в основните училища и в художествената литература, увлекли българското общество, което възприело поучителната случка от древността за историческа истина. Едва през 1937 г. българският историк Веселин Бешевлиев (1900–1992) поставя под съмнение истинността на тази история и търси нейните корени в Езоповата басня за несговорчивите деца на земеделеца. Легендата за Кубратовия сноп пръчки трябва да се изостави като една ненужно написана измислица в ново време.
Много често в часове на национално разединение и политическо противопоставяне се припомня легендата за „Кубратовия сноп пръчки“ и се сочи девиза, стоящ върху герба на републиката: „Съединението прави силата“. Едва ли обаче простото аритметично съединение (било на пръчки, било на хора) винаги е знак за съгласие и сила. Изглежда смисълът на този девиз е: „В единението е силата“, т.е. когато всички заедно сме обединени от една обща цел и сме единни в действията за нейното осъществяване.
Най-важното в цялата история - истинска или не (в Тарихите нищо не се споменава за сноп пръчки или поне аз не помня такова нещо) е, че никой не си взел поука от тати.
Или поредната българска работа.
И днес е така. Но, демокрацията си е демокрация. Цар за министър-председател вече имахме, цели 800 дни. Ще се обединим, когато останем, както в оня сръбска легенда, толкова, че да се съберем под една слива.
P. S. Ако в легендата се говореше за сноп от стрели, предполагам, че щеше да е вярна.
28.08.2021 10:59
Най-важното в цялата история - истинска или не (в Тарихите нищо не се споменава за сноп пръчки или поне аз не помня такова нещо) е, че никой не си взел поука от тати.
Или поредната българска работа.
И днес е така. Но, демокрацията си е демокрация. Цар за министър-председател вече имахме, цели 800 дни. Ще се обединим, когато останем, както в оня сръбска легенда, толкова, че да се съберем под една слива.
P. S. Ако в легендата се говореше за сноп от стрели, предполагам, че щеше да е вярна.
Поздрави!