манипулират сайта, редовнои, и потребителите , тоже...

не е честно, така...маниаци...

това се нарича..Пропаганда, за нея е писал критично
още Едуард Бърнейс..племенник на З Фройд.,..

дядяо Ванката, Безистена, ка4аковото лигаво леке...
и моят друг- полигор, разб се....)
освен, това луда мара тара, и бабаДела..

ПП
решавам, да .начена Темата с ""мулти-култи;;...
/ само, ще сложа текста. на бай маринчо...за
Цивилизациите...

мисля, да поканя и баба ми..Панацейна...

ше бъде..интересно.моля, не се срамувайте, и вие...

2. mt46 -

https://m2/text/8364-sblysykyt-na-tsivilizatsiite-i-preobrazu/7#textstart

05.04 22:54

ее, и ?
защо, сте пак..недоволни, бее..путенифиллски комУнални слуги..
ето, имате от нас ,един НОВ Отворен, Либерален, Мулти...Свят...

05.04 22:54

Всяка цивилизация разглежда себе си като център на света и пише собствената си история като основен драматичен сюжет в историята на човечеството. Вероятно това е валидно в най-голяма степен за Запада в сравнение с другите култури.

Подобни моноцивилизационни перспективи обаче все повече губят своята релевантност и полезност в един мулти-цивилизационен свят.
Изследователите на цивилизациите отдавна си дават сметка за тази банална истина. През 1918 г. Шпенглер отхвърля широко разпространеното в Европа късогледо схващане за историята с неговото прегледно разделение на древна, средновековна и модерна епоха, определяни единствено по отношение на Запада.

„Необходимо е“, настоява той, да се замени този „Птоломеев подход към историята“ с Коперников, както и и да се замени „празната измислица за една линейна история с драмата на множество от могъщи култури“[34]. Няколко десетилетия по-късно Тойнби критикува „тесногръдието и непроницаемата самозатвореност“ на Запада, проявяващи се в „егоцентричните илюзии“,

че светът се върти около него, че Изтокът не се променя, ала „прогресът“ е неизбежен. Подобно на Шпенглер той отхвърля допускането за единството на историята, допускането, че „съществува само един цивилизационен поток, който е нашият собствен, и че всички останали цивилизации или дължат съществуването си на нея, или са изгубени в пясъците на пустинята“[35].

Петдесет години след Тойнби, Фернан Бродел по сходен начин настоява за една по-широка перспектива и за разбиране на „големите културни конфликти в света и на множеството цивилизации в него“[36]. Илюзиите и предразсъдъците, за които предупреждават тези историци, са обаче все още живи, като в края на XX в. те избуяват под формата на широко разпространената тесногръда самонадеяност, че европейската цивилизация на Запада е понастоящем универсалната цивилизация на свет