Една приятелка тук ми сподели, че пиша...рядкоо ))) 
  етоо, поправям се...ще има,и още...чаршафффи, от 
  Историческите, сложни...анали/ марооо, идва от писания,
  а не, от Обелиска, 8, 66м..нал ,тъй, кара миа; )




....През 1792г., Русия печели втория пореден конфликт с Османската империя, воден при управлението на Екатерина II Велика. Съгласно подписания мир, Кримското ханство, най-дългосрочният и верен османски съюзник, престава да съществува, а османците се отказват от всичките си позиции в Украйна, както и признават руската експанзия в Черкезия и Кавказ.

Победата има далеч по-сериозен отзвук – руското напредване в района на Черно море и отслабването на Османската империя, изострят вниманието на Франция, Англия и Австрия, чийто стратегически и икономически интереси са повече или по-малко засегнати от промененото статукво. По същото време, Русия отхапва голямо парче от Полша, което провокира и намесата на Прусия, чийто източни позиции са сериозно застрашени от руската експанзия. В тази сложна обстановка, в която Полша бива на три пъти поделяна между своите съседи, а Франция е хвърлена в поредица от войни в следствие на Революцията от 1789 г., Русия вижда възможност да очертае и начене своя проект за преобразуване на Източна Европа в заден двор на Санкт Петербург.

Първата стъпка е изготвянето на т.нар. Византийски проект – Османската империя да бъде изтласкана в Мала Азия, а от балканските й територии да се създаде православна, Нововизантийска империя, начело с един от внуците на Екатерина. За компенсация на Австрия се предвиждат западните османски владения в Босна. Така, накратко, се поражда т.нар. Източен въпрос – водещ външнополитически процес в Европа, чието развитие де факто обуславя основния исторически поток в развитието на Стария свят. 

Накратко, последователността на конфликтите, породени от преплитането на интересите на Великите сили в Близкия Изток и Балканите е следната: 
следва.../   

1. 1792 г. – договор от Яш, който дава Йедисан на Русия, заедно с Крим и земите между Дон и Кубан.
2. 1798 г. – Египетската кампания на Франция, която се стреми да контролира Суец и пътя за Индия.
3. 1804-1813 г. –
4. Първо сръбско въстание – предизвиква намесата на Русия.
5. 1806-12 г. – Руско турската война, в следствие на която, днешна Молдова става част от Русия, заедно с Бесарабия, а Османската империя се отказва от Върховенството си в  Грузия.
6. 1815-1817 г. –  Второ сръбско въстание – автономия за Сърбия с посредничеството на Русия. 1821-1829 г.- Гръцка война за независимост – ангажира вниманието на Франция, Великобритания и Русия, които се намесват на страната на гърците.
7. Руско-турската война от 1828-29 г. – Русия получава разрешението на Великобритания и Франция да действа като представител на Великите сили и да наложи на Портата признаване на гръцката независимост. С Одринският мир, Османската империя признава присъединяването на Грузия, Азербайджан и Армения към Русия.
8. 1831-40г. – Османо-египетските войни в които се решава съдбата на Сирия, останала османска с помощта на Русия и Великобритания и в следствие на които, Великобритания признава династията на Мохамед Али в Египет за легитимна
9. Кримската война (1853-56 г.), която избухва заради противопоставянето на Франция и Русия за правото на покровителстване на християните в Османската империя и заради опасенията на Лондон и Париж спрямо нарасналото влияние на Петербург в Османската империя след 1833 г. Великите сили и османците разгромяват Русия, в следствие на което тя губи право на боен флот в Черно море и изпада в дипломатическа изолация.
10. 1859 г. – обединение на Влашко и Молдова – предизвиква кратка дипломатическа криза, разрешена колективно от Великите сили.
11. 1875 г. – Босненското въстание – ангажира отново Русия и Австро-Унгария в преразпределяне зоните на влияние на Балканите.
12. Априлското въстание (1876 г.) – надигане на българите в Османската империя, целящо да се възползва от събитията в Босна и подготовката на Сърбия за война с Османската империя.
13. Сръбско-Черногорско-Османската война 1876-77 г.- завършила с разгром на Сърбия през февруари 1877 г. и предизвикала руска намеса на Балканите, санкционирана от Австро-Унгария.
14. Руско-турска война 1877-78 г. – възстановява се българската държава под руско влияние, преразпределяне на османските територии в Кавказ и на Балканите.
15. Берлински конгрес (1878 г.) – модифицира договорът от Сан Стефано – Русия запазва директните си придобивки в Кавказ и Бесарабия за сметна на отстъпки от освободените български земи и прехвърляне на Северна Добруджа към Румъния.
16. Съединение и Сръбско-Българска война – предизвиква дипломатическата намеса на Великобритания (в полза на България), Австро-Унгария (в полза на Сърбия) и Русия и завършва с признаване на Съединението за сметка на малка териториална компенсация за Османската империя.

  

1. Илинденско -Преображенско въстание (1903 г.) – преразпределя позициите на България, Сърбия и Гърция в Македония и бележи нов етап в Австро-руските планове за преразпределяне влияние на Балканите.
2. Независимостта на България и анексирането на Босна и Херцеговина от Австро-унгария (1908 г.) – де факто унищожава реда, наложен в Берлин (1878 г.) и отменя Берлинския договор.
3. Итало-турската война 1911-12 г. – води до дестабилизиране на Османската империя и включването на Италия в Източния въпрос посредством окупацията на Либийските брегове и Додеканезите.
4. Балкански войни (1912-13 г.) – пряко противопоставяне на Централните Сили и Антантата в Източния въпрос посредством употребата на местните политически играчи. Завтършва с дипломатическа победа за Централните сили, които разбиват покровителствания от Русия Балкански съюз, успешно ухажват Румъния и засилват влиянието си в Османската империя.
5. Първа Световна война (1914г.-1918г.) – изменя из основи политическия ред в Близкия Изток и в по-малка или голяма степен фиксира съвременните държавни граници посредством мандатите на Великобритания и Франция. Османската империя е ликвидирана, а крахът на имперска Русия  и Австро-Унгария създава поредица от нови държави в Източна Европа и Кавказ.

Според повечето историци, с договорната система от Париж се слага край на Източния въпрос и се отгръща нова страница в историята на Близкия Изток и Балканите. Внимателното проследяване на събитията след 1918 г. показва, че подобна теза има малко общо с действителността.



https://drmjournal.org/2016/12/04/eastquestionanew/

многоо хубав материал..и СЕГА му е ВРЕМЕТО , откога, го чакам )
да четат, и Россофилските, ''твърди'', яростни..матрьошки...

Краткият обзор на годините между 1920 и 1926 г. само доказва, че Източният въпрос не просто не е приключил, а изживява свой нов възход, особено с оглед на политическото раздробяване на Близкия изток и Балканите след 1919г.

Оценяването на политическите процеси в Близкия изток единствено през призмата на Студената война, без да се вземат под внимание събитията преди 1945 г., би било проява на късогледство.

Още по темата:

Кратка история на конфликтите в Близкия Изток

Гръцко-турската война 1919-1922 г.

Русия в Близкия Изток: 300 години войни, политика и нефт

.обърни се ,и към други..Форуми, леоне..
тук, няма, вечее..'историци''..само, псевдо.)

ТЕЗИ НЕЩА, ги постваш, тук за 12 хххх..
какой та , ужасТ, и съклет..)
навън е жегаа...лято..бира, палави русские мамашки,
...и сочни, украинки

да тетаковам)))))))))))

Коментарът чака одобрение
Постинг: Българи или славяни
Автор на постинга: leonleonovpom2

аде Ве, къде са, Историци, Геополитици..и разните му,поТети..джурналиЗки..
астролоШки , и клонирани..коко866шки )))))

не ям, бебета на закуска..
и , никогаа, не сервирам..ТОПЛА бира..@)

Публикувано от Alexander Stoyanov

Покажи всички публикации от Alexander Stoyanov

Да, но на такка наречения източен въпрос въобще не му е сложен край. Лошото за русийката е, че в центъра на Балканите е България, а Англия има стратегически интереси в Средиземно море, а от там - и на Проливите, и Балканите като цяло. Та, България и Англия играят лоша шегичка на руската мършава мечка, та не може да си реализира плановете в контекста на "Източния въпрос".